Само публикациите на veselin от всички общности.
Глава VIII - Смъртта на Меливурн Меливурн попълваше войските си... Беше свиреп...Беше провокирал, заличавал, мразил, и ненавист люта бе вселил в душите на безбройния отряд... Армията ехтеше, а лидерът бе въздесъщ – жест…
Ужас... Какво става в милата ни Родина ден след ден... Направо съм потресен...Гърмежи, убити наркобосове, канали за наркотици, трафик на хора, проституция... Тая ужасия край няма...
Глава VII В прегръдките на стонове незнайни
Глава VI Онези очи никога нямаше да бъдат забравени, ни тихият шепот, низ от незнайни, звучни слова, ни сатененото докосване от устните, вишнево-розови... Но той трябваше да бърза, нещо не му даваше мира, тихо, безспирн…
Свещта догаряше във Пламъка -
The day was quickly passing by. The last rays of sunshine were slowly fading, moving from leaf to leaf, daggering the surface and losing their own charm… The centre - tiled with squares - small pieces of solitude was mi…
Глава V - Финимирел Финимирел беше принцеса – истинска елфическа принцеса, с онези малки, безшумни крачка, фино обвити в материи непознати... Тя бе по-бърза от вятъра, по-тиха от шепота, по-меланхолична от немия овал на…
Глава IV - За вещицата и за покълването на злото... Беше една от онези вечери, в които висулките се проплъзваха, подобно на сталактити... Свободно, величествено, дори само за миг те докосваха свойта природа... И бяха ща…
Глава III Меливурн попълваше войските си... Обезобразени лица, плашещи сенките се преплитаха гъвкаво. Остриета проплъзваха... Каменни статуи надаваха рев и барабаняха... С тътен, с мощ... Земята трепереше... А отбраната…
Глава II Поредният лист падна... И чу се ехо и пукот – забулени... Копита потропваха глухо, а тътен от неизказани думи гнетеше вселената... И тихо, и мрачно, дъждовно бе времето, сякаш очакващо плач – плач неспирен от б…
