За Eowyn (Стихотворение)
Ако можете да си пуснете и Open your Eyes на Guano Apes, докато четете, картината, свързана с написването на стихотворението ще е пълна ...
Публикации
Само публикациите на veselin от всички общности.
Германия
Направо се изумих! Преди 2 дни, както си рефреш - вах страници в интернет, изведнъж взе да не ми ги отваря... Единственият ми гигабайт за месеца беше свършил... Хвана ме яд... Тъкмо ставаше интересна дискусия тук... Доб…
Кактуси
-Е, к?ви са тия кактуси на монитора ти? Това да не е някаква зоологическа градина за кактуси?
За свещите и Вдъхновението
Ето така си пиша аз в блога почти всяка вечер...И си чета интересните неща, които са написани... И ми действа много отпускащо светлината на свещите, от които се разнася аромат на ананас, горски плодове и портокал...
За Принца, Злодея и Жабата IX
Глава IX В малкото, китно селце, разположено на около десетина левги*, северозападно от равнината Гилорей припламваха огньове... Беше студена зимна вечер, а сивият пушек се извиваше над колибите и вдъхваше онова тайнств…
Червеят и Съдбата...
-Не го пипай! Нищо, че е по средата на пътеката... Той трябва сам да извърви пътя си.. -Но аз искам само да го метна в близкия храст, за да не го стъпче някой... Виж само колко е величествен, колко много е пораснал... А…
За Принца, Злодея и Жабата VIII
Глава VIII - Смъртта на Меливурн Меливурн попълваше войските си... Беше свиреп...Беше провокирал, заличавал, мразил, и ненавист люта бе вселил в душите на безбройния отряд... Армията ехтеше, а лидерът бе въздесъщ – жест…
Публичните Разстрели в България
Ужас... Какво става в милата ни Родина ден след ден... Направо съм потресен...Гърмежи, убити наркобосове, канали за наркотици, трафик на хора, проституция... Тая ужасия край няма...
За Принца, Злодея и Жабата VII
Глава VII В прегръдките на стонове незнайни
За Принца, Злодея и Жабата VI
Глава VI Онези очи никога нямаше да бъдат забравени, ни тихият шепот, низ от незнайни, звучни слова, ни сатененото докосване от устните, вишнево-розови... Но той трябваше да бърза, нещо не му даваше мира, тихо, безспирн…