За Принца, Злодея и Жабата VIII

Глава VIII - Смъртта на Меливурн

Меливурн попълваше войските си... Беше свиреп...Беше провокирал, заличавал, мразил, и ненавист люта бе вселил в душите на безбройния отряд... Армията ехтеше, а лидерът бе въздесъщ – жесток и непреклонен, не позволяваше на никого да се изпречи на пътя му...Една стрела с титаниев връх прониза сърцето му...

 После черният конник отсече главата му, която се търкули на кълбета и се спря в близкото дере... Тълпата замлъкна... За миг вселената бе глуха... Облаци черни покриха небето и разнесе се гръм нечуван... Мълния освети нищото и сенките онемяха... Черният конник се се извиси, като мечът му изсвистя още веднъж... За последен път в онази паметна вечер...

            Войската се стъписа... Не смееше ни да се втурне в луд бяг, ни да се опълчи срещу конника... Зловещите пълчища се вкамениха, а от ехидният им смях нямаше ни помен... Светът бе замлъкнал... Сенки трепереха в здрача...

            Черният конник разгърна наметалото си, а медальонът му проблясна в полумрака...Войската бе омагьосана... Приближаиха се и запалиха огъня на съдбата... И песни зловещи и заклинания проехтяха... И го величаха... Сега той бе принцът на мрака... Без да каже ни дума... Безмълвно, потайно, бе заел нечия власт... И вселяваше ужас сред свои и чужди... Пожари предшестваха урагани, порои преливаха в кал, а сълзи неми угасваха в чужди сърца... Премрежване тлееше тихо зад стонове  и нечувана суета... Злото се бе събудило... Много по-страшно, по-могъщо отпреди... Последствията предстояха – кървища, сеч и надежди разбити – безброй... Злодеят бе открил себе си... А силите на злото се бяха подчинили... Неизбежното се бе случило...