Ще те усетя по дъха
Навън е студ и кучета не лаят. Гласът кристализира в тишина. Аз топлината в теб ще разпозная единствено и само по дъха. Студът завил е улици и сгради и бавно по улуците пълзи. От…
Публикации
Само публикациите на valiordanov от всички общности.
Седемдесет и два звездни акорда
В ла мажор запяха днес звездите. Един рожденник пееше със тях. Аз слушах като малък земен зрител и в мъдростта на текста им горях. Падаха кометите сразени от силата на хрипкавия г…
Листопад
На улицата плачеше дете. Сълзите му изтрих и заговорих: - Какви са детските ти страхове?... То млъкна, а въпроса аз повторих. Очите му налети със тъга във моите се впиха като котви. Помилвах го по русата глава. Усетих,…
За планетите, екстрасенсите и съдбата
Планетите за мен неподредени се хилят на проклетото ми Днес! С прокоба осветяват мойте вени и се редят под нечий интерес... А казват, че животът е харизма. четци четат назад, а и…
Един е Ин, а друг е Ян
Ситият на глад не вярва, пред недоимък не мълчи. Той бедноста в порок изкарва да може още да горчи. Цели се в душата точно, че там най-истински боли и тази болка е безсрочна, дори…
Мразя, ала пазя
Мразя тишината на врабците сгушени под зимната ми стряха, както и сълзите във очите дето като врани ме кълваха. Мразя, сам когато си говоря мълчаливо ехо да отвръща, а мечтите - п…
Да не свършва...
Много малко искам от тебе. Да знаеш! Да си лудо щастлива като буйна река, да препускаш с усмивка, да ме желаеш, а аз да съм лодка във твойта вода. Покрай мен, нека плуват мечти ка…
Пепелта не топли
Денят ми е със привкус на отрова. Поглъщам го на малки дози сам. Изгарям като Жана д'Арк във огън и зная, че местото ми е там. Слънцето подпалва небосвода и мислите ми сгърчени пращят а някак безхаберен е народът събран…
Писмо до Висоцки
Здравей, Володя! Пиша ти писмо. Не ме познаваш. Аз те обожавам. Животът и смъртта са колело и да те срещна много се надявам. Днес още спорят кой те е убил, властта или пък водката…
Под душа съм...
Под душа съм на моята луна и къпя се в лъчите и неземни. Насладата и топло ме заля... Страхувам се нагоре да погледна. Искам този миг да продължи. Не съм достоен, казвам си, за не…