Монологът на една плюшена кукла – Критика на реализма.
Здравей, миличко. Аз съм просто една кукла. От плюш. Проста една кукла. Имам си синички ботушки, синички ръкавички, синя шапчица, но нямам уста. А за какво ли ми е уста, защото си нямам мозък – главата ми е пълна с плюш…