Ден четвърти
17/12/06Пренесох багажа, пренесох себе симинах на пръсти по мостабез очаквания, без сценарии,нека нещата сами се случват.Изтръпвам: да видя теб,да те прегърна, да се разтопя!...
Публикации
Само публикациите на petkata от всички общности.
Летище
Летището се е нагледало на усмивки и сълзи...на хора, които се обичат. Стоиш на пръсти и се опитваш да видиш над главите на навалицата любимия човек дали излиза с раница на гърба през плъзгащите се врати. Махаш с ръце д…
Ден втори
15/12/06Ранени сме и тримата...ти знаеши всеки носи своя камък на врата си.Ти беше, ти си, ти ще бъдешнай-нежното за мен създание.Как искам да се върна у дома си!!!Със теб да идем някъде далечесред хора нежни и различни…
Да бъда себе си?
Че ако не съм себе си, коя съм тогава? Аз съм онази мечтателка, която възприема света като емоции. Не се старая да помня имена, дати, събития, сюжети – помня усещанията си. Сънищата ми са пълни с цветове, не с действия.…
Да бъда себе си?
Че ако не съм себе си, коя съм тогава? Аз съм онази мечтателка, която възприема света като емоции. Не се старая да помня имена, дати, събития, сюжети – помня усещанията си. Сънищата ми са пълни с цветове, не с действия.…
Ако не сега, кога?
Сега е утре, утре е сега. Ела...да ти разкажа нещичко. Стряскам се, че пронизвам мълчанието с недооформени изречения и изгубени думи, страх ме е да говоря, и да мълча дори ме е страх. Вчерашното кафе още седи на масата…
Ако не сега, кога?
Сега е утре, утре е сега. Ела...да ти разкажа нещичко. Стряскам се, че пронизвам мълчанието с недооформени изречения и изгубени думи, страх ме е да говоря, и да мълча дори ме е страх. Вчерашното кафе още седи на масата…