Летище

Летището... посрещане, чакане, усмивки.. Неслучайно филмът Наистина любов започва именно с летището и завършва с него. Няма да забравя кадрите в края, на които се виждат стотици радостни че се срещат хора. Красота!

На мен винаги ми се е струвало като ничия земя, нещо като чистилище... междинна спирка. Моментът между тук и там, днес и утре.
Всеки зает със собствените си драми, стрес и бързане. Раздяла. Проверки на багаж, паспорти, хиляда униформени, повечето хора напрегнати и уморени.
Не обичам летищата.
Е, има и хубави моменти на летището - безспорно. Но си мисля че не са повече, отколкото на други места. Даже са по-малко.

На мен летището ми навява тъжни спомени. На посрещане-раздяла. Едно объркано посрещане, което доведе до раздяла. С едно момиче, в което бях влюбен преди 7 години. Казваше се Петя, какво съвпадение.
Писахме си цяла година в IRC (интернет), беше много красиво, виртуална любов. И преди да дойде в София (тя живееше в САЩ) се видях с майка и, която също щеше да я посрещне. Преди това по Интернет се бяхме уговорили, че на летището ще я посрещне първо майка и, а после аз. Бях купил една червена розичка, която ходих да съживявам на няколко пъти в тоалетните на летището, защото навън бе ужасна жега. Майка и реши, че е по-добре да я посрещна първо аз. Посрещането беше чудесно, обаче Петя се беше шашнала (КЪДЕ Е МАЙКА МИ? - разтревожено попита тя, докато ме прегръщаше). Месец по-късно бях на ЖП гарата в Бургас, чаках влака за София и се надявах, да се появи и да ме спре, да не си отида (както става по филмите).