Само публикациите на pestizid от всички общности.
Почти интуитивно двете момичета усетиха тласъка и извикаха в един глас: - Да изчезваме! "Ха-ха, в такъв случай се казва: „Щастие, едно, две, три" и се пляска с ръце”, помисли си Пестицидното момиче, докато прескачаше ст…
Двамата роботи от един час обикаляха сувенирните магазини и бижутериите. Разглеждаха и се посбутваха с лакът, още малко и щяха да почнат да се кискат.- Гледай, гледай, тия халцедони съвсем не изглеждат зле.- Ама тя дали…
Фрости беше бясна. Дори морето не беше в състояние да я умиротвори. За проклетия залезът придаваше кървавочервени оттенъци на вълните и тя започна да си представя как кръвта на Коук изпълва това море и дори започва да п…
Случайното момиче отвори очи. В шепата си стискаше светлозелените кристали, а ушите й бучаха. Помнеше викове, дрънчене, топуркане, някакъв мъж й прошепна да стои тихо, а когато всичко утихне да се обади на Фрости, номер…
Трябваше да подреди събитията, това щеше да й помогне да изпълни мисията. Само главата й да не тежеше така.
Обичам симетрични числа, като във вица за любимото число 44 и Щирлиц, :))
В наши дни. Пред хотел „Дискрет” в едно селце близо до Панагюрище спря черно BMW с четири еднакви цифри в номера. Шофьорът – мъж с посребрени слепоочия и стоманено изражение - елегантно паркира колата, слезе и отвори вр…
- Шефе?!- Грег, какво ти направиха? Разказвай....
Дихлородифенилтрихлороетановото момиче се съмняваше. Тези съмнения бяха изплували като мазут в морето. Бяха тъмнокафяви, гъсти и непрозрачни. А то търсеше един усмихващ се в превода човек.
