Петък - ден на майстора
Най-накрая! Днес е денят, който чакаме още от понеделник - от онзи миг в който се събуждаме, поглеждаме в огледалото виждаме умърлушеният си и недоспал вид; и решаваме че вече е време да идва краят на работната седмица.
Само публикациите на koumynyka от всички общности.
Най-накрая! Днес е денят, който чакаме още от понеделник - от онзи миг в който се събуждаме, поглеждаме в огледалото виждаме умърлушеният си и недоспал вид; и решаваме че вече е време да идва краят на работната седмица.
Това може и да сте го виждали, но аз го видях точно днес и реших да го пратя тук за тези хора, които са го пропуснали EbiUchiEbiUchi writes "Мислехте си че няма повече, а. Само че Чатерския Алманах е като Дързост и Крас…
Като малък обичах да се разхождам в дъжда., да ходя смело през локвите без страх, че ще се намокря или разболея.
Денят започва странно. Събъждам се, въпреки че часовникът още не е звъннал. Поглеждам - 20 минути преди нормалното време. Прецакан съм! Нищо, горещият душ ще ми дойде добре.
Здравей скъпа, отминала любов. Докъде стигна, намери ли път? Защото пред мен стоят много - различни, мамещи,красиви; но сърцето ми все ме тегли назад. Там където няма път.
Наскоро четох една статия във Капитал, която ме накара доста да се замисля. Е разбира се и доста ме развълнува, и разбълника мозъка ми, така че сега искам да питам: