ЕДИН ЗА МАЛКО ДА МИ УМРЕ В РЪЦЕТЕ
Петък сутринта е. Върша всичко бавно с предчувствие за три слънчеви почивни дни в началото на пролетта. Вятърът е издухал всичката пепел и виждам много надалеч. (Още не бях чул за Червен Бряг). На едно от кръстовищата м…