Само публикациите на blackmoon от всички общности.
С черно цялата покрита съм сега и във вечен траур е моята душа. Прекърши вече болката моята снага и както дрипав просяк се влача в пепелта. Пепел от изгорели надежди и мечти, там погребах и вярата, и любовта. И някъде т…
Черна пръст в ръце, човек с половин сърце. Усмивки и сълзи, преплитат се в забарзаните дни. Безмълвен стон, роден от тишината, кънти умиращо в душата. Потънали в слепота, вървим срещу мрачна тъмнина. Даваме любов поднае…
Черна пръст в ръце, човек с половин сърце. Усмивки и сълзи, преплитат се в забарзаните дни. Безмълвен стон, роден от тишината, кънти умиращо в душата. Потънали в слепота, вървим срещу мрачна тъмнина. Даваме любов поднае…
Мога ли да си заповядам на сърцето, като сляпо то само избира?! И колкото и да си спомням, че не трябва сълзи и болка до безкрай побира. Мога ли да си заповядам на сърцето? Да лъжа него или себе си, не зная... Да му каж…
Тя отново стоеше пред монитора, чакайки да се появи един непознат . Тя можеше да го нарече „непознат приятел”, защото Тя сподели почти всичко с него и все пак беше непознат, защото не беше го виждала никога. Той успяваш…
