Само публикациите на alexi_damianov от всички общности.
Филипов се обърна. Отсреща стоеше млад мъж, току-що превалил трийсетте. В късо подстриганата му коса блестяха няколко сребристи косъма. Слабото му, мускулесто тяло, излъчваше спокойствие и увереност. Лицето му беше преж…
Ден първи, Ден втори, Ден трети, Ден четвърти, Ден пети.Шестият ден след убийството на Зипъра. Филипов седеше в кабинета си с дръпнати щори и угасени лампи. Присвитите му зачервени очи безразлично и тъпо гледаха купчина…
Ден първи, Ден втори, Ден трети, Ден четвърти.На одъвканото листче пред Филипов беше надраскано с разкривения почерк на уморена ръка:„ЖЕРТВИТЕ:МУТРАТА, МИТНИЧАРЯ, БИЗНЕСМЕНА, СИНДИКАЛИСТА, НАЧАЛСТВОТОБАНДАТА:ВОЕНЕН – сн…
Ден първи, Ден втори, Ден трети.„ -Добър ден, уважаеми зрители. Четвърти ден държавата е в пълна капитулация пред кървавите сцени по улиците. Днес кръв се проля отново в София – сутринта, на малка улица в центъра беше о…
Първи ден. и Втори ден.- Добре, мисли... - говореше си сам Филипов в утринния сумрак на кабинета си. – Гранатомети и автомати с изтрити серийни номера, без отпечатъци. Влакна... намерили са по тях влакна от зелено сукно…
Първата част - тук.- Прилича ми на някакъв невзривен снаряд. – заключи някакъв компетентен специалист от системата на МВР и се обади на сапьорите, за да дойдат да си приберат опасната бомба.Капсулата от бляскав бял мета…
Тъмните стъкла на джипа се пръснаха на дребни парченца. През прозорците блъвна бурният пламък от взривения резервоар. Хората вътре не успяха дори да извикат от болка. Обвитото в пламъци тяло на шофьора се свлече на земя…
Честито на всички ви! Но какво си честитим и кое му е честитото? Това ли?Защо да изричаме празни пожелания за щастие и успех, да се кълнем, че в Новата година ще сме по-добри, щом и през нея ще създаваме този свят?...
Жега. Лепкава гадна жега. Спареният въздух висеше в панелната гарсониера като засъхнала храчка от тавана на ученическа съблекалня. Обикалях нервно из мизерната стаичка. Джапанките ми се тътреха шумно по захабения долноп…
Свалих поглед от учебника. Тя. Отново тя нахлуваше в мислите ми. Жена-демон. Вкопчила се беше в сърцето ми и не го пускаше. Заключена вътре в главата ми, тя отказваше да излезе. Проклетница. Какво пък успя да ме върне к…
