Седем необикновени дни
Тъмните стъкла на джипа се пръснаха на дребни парченца. През прозорците блъвна бурният пламък от взривения резервоар. Хората вътре не успяха дори да извикат от болка. Обвитото в пламъци тяло на шофьора се свлече на земя…
Само публикациите на alexi_damianov от всички общности.
Тъмните стъкла на джипа се пръснаха на дребни парченца. През прозорците блъвна бурният пламък от взривения резервоар. Хората вътре не успяха дори да извикат от болка. Обвитото в пламъци тяло на шофьора се свлече на земя…
В едно малко градче имаше един голям лош човек. Широкоплещест, с бръсната глава и очи на бясно куче. Той беше толкова голям и лош, че взимаше всичко от всекиго, стига само да го поиска. Всички пари, всички жени и всички…
Камионетката подскачаше по неравния планински път. Сред чувалите с картофи седяха четири човешки същества. Очите им гледаха безжизнено и разсеяно, сякаш бяха под въздействието на тежка ориенталска дрога. Тъгуваха. Искри…
Лежеше си там, хлъзгава и студена, и ме гледаше с мъртвото си око. Опнатото й на плота безжизнено тяло изглеждаше толкова... потреперих от погнуса, преди да се сетя за думата. Както и да е – нямаше да ми се размине чист…
Жега. Лепкава гадна жега. Спареният въздух висеше в панелната гарсониера като засъхнала храчка от тавана на ученическа съблекалня. Обикалях нервно из мизерната стаичка. Джапанките ми се тътреха шумно по захабения долноп…
Свалих поглед от учебника. Тя. Отново тя нахлуваше в мислите ми. Жена-демон. Вкопчила се беше в сърцето ми и не го пускаше. Заключена вътре в главата ми, тя отказваше да излезе. Проклетница. Какво пък успя да ме върне к…