Още една есен
Камионетката подскачаше по неравния планински път. Сред чувалите с картофи седяха четири човешки същества. Очите им гледаха безжизнено и разсеяно, сякаш бяха под въздействието на тежка ориенталска дрога. Тъгуваха. Искри…
Само публикациите на alexi_damianov от всички общности.
Камионетката подскачаше по неравния планински път. Сред чувалите с картофи седяха четири човешки същества. Очите им гледаха безжизнено и разсеяно, сякаш бяха под въздействието на тежка ориенталска дрога. Тъгуваха. Искри…
Лежеше си там, хлъзгава и студена, и ме гледаше с мъртвото си око. Опнатото й на плота безжизнено тяло изглеждаше толкова... потреперих от погнуса, преди да се сетя за думата. Както и да е – нямаше да ми се размине чист…
Хапвате, хапвате. И аз хапвам. Вкусни са. А да забелязахте как сериозно поскъпнаха след настъпването на евроНовата еврогодина? Неприятно – да. А знаете ли защо? И аз не знаех до неотдавна. Причината е, че част от търгов…
Жега. Лепкава гадна жега. Спареният въздух висеше в панелната гарсониера като засъхнала храчка от тавана на ученическа съблекалня. Обикалях нервно из мизерната стаичка. Джапанките ми се тътреха шумно по захабения долноп…
Свалих поглед от учебника. Тя. Отново тя нахлуваше в мислите ми. Жена-демон. Вкопчила се беше в сърцето ми и не го пускаше. Заключена вътре в главата ми, тя отказваше да излезе. Проклетница. Какво пък успя да ме върне к…
Два часа преди началото на мача стадионът вече се пръскаше по шевовете. Мрънкащите скептици с люспи от семки около устата бяха рядкост. Всъщност, те просто се бяха изпарили. Трибуните гъмжаха от огромни настървени, черн…