сбогуване
И тази вечер, толкова далече… от втората половина на живота, играеше си въженият мост у мен. На вечност. А в стъпките умираше водата…
Само публикациите на PlamenParnarev от всички общности.
И тази вечер, толкова далече… от втората половина на живота, играеше си въженият мост у мен. На вечност. А в стъпките умираше водата…
Искам да те скрия. В някой лист от дъждовната гора на детството. Зад една изтрита гара. И лице… Само в паметта ми живи.
Навярно ще те има дълго… Дори след края на света. В косите ти с лице от зима ще спи забравена дъга.
Да откъсна лицето на спомена. Вкоравените устни да спра. Да изпия на залеза виното. От любов да поплача …така…
Потъмнелите къщи тук пазят спомен за късна луна. За вълшебните Йовкови думи. И една приглушена тъга…
«когато тръгнеш за Итака – помни,че пътя е далечен» Кавафис Помни,че пътя е далечен… Оня път,гдето нощем се губи зад завоя на твоята болка. Оня път –от Беласица сляпа. До халищата пъстри на Котел. Оня път…от гръдта.До д…