инфаркт
Когато се събуждаш, виждаш…постелята до теб…изтръпнала. От раните на самотата си… Или - от дрезгавият глас на вятъра.
Само публикациите на PlamenParnarev от всички общности.
Когато се събуждаш, виждаш…постелята до теб…изтръпнала. От раните на самотата си… Или - от дрезгавият глас на вятъра.
До пояс в дните. С очи към синьото. С въжето-минало. Катериш Пътя. Разсякъл вятъра. ...
Не дава и…не получава тя. Не дава.И не получава… И утрото е само глас от някакво начало. ...
“Не остарявай – отлагай просешкия дял…” Чавдар Добрев Отлагай просешкия дял…Отлагай!... До края.И до пътя…(Знаеш ли…) Честта не струва пукната пара. Но там( в кръвта ти онемяла...