Само публикациите на KaterinaIvanova от всички общности.
Жаравата догаря в огнената пещ, А ти все тъй печално гледаш Сините очи на снежния град. Вятъра в комина сладки приказки шепти, А от тях твоето сърце силно тъй тупти. Там, някъде в далечината, Проблясва жълта светлина. С…
Бели лилии от лунна светлина огрети, изпълват простора със спомени нежни. Нейде из дивата папрат жерав отлита. Щурчова песен се носи в простора. Край! Потъвам във забрава, полита моята душа. Разтапя се в безкрая, превръ…
Радостно звънти врабчовата песен. Да, ще дойда тука пак наесен. Пак на прага роден ще приседна, след пътя дълъг морно рамо да облегна. Върбите стари шумолят за поздрав драг- как не ми се ще да хващам следващия влак. Иск…
Нежното майско слънце игриво надникна между раззеленените клони и премрежи погледа. Цялата гора се обля в топла светлина, а по полянките затанцуваха слънчеви петна. Птичките, будни още от тъмна зора, сега се надпреварва…
Тих повей, падащо листо, Корабна сирена, плясък на крило. И последен летен дъх замира, В литнало хвърчило само споменът намира. ...
