Шепот
Индигово син шепот, отражение, забравена във времето молба. Целувките ми бавно се разстелват, предвкусвайки със трепет тих нощта. Зеници се разтварят със очакване, ръце докосват твойта голота, телата ни са буреносни обл…
Само публикациите на Eneq от всички общности.
Индигово син шепот, отражение, забравена във времето молба. Целувките ми бавно се разстелват, предвкусвайки със трепет тих нощта. Зеници се разтварят със очакване, ръце докосват твойта голота, телата ни са буреносни обл…
Първа самостоятелна изложба на Жулиета Стоянова 14-ти октомври - 8-ми ноември, музей „Земята и хората”, София Откриване – 14-ти октомври, 18:30 часа Сред каменните образци, изложени в музея „Земята и хората“, носещи в с…
Не те обичам, не се връщай, върви си в твоя малък и затворен свят, сълзите ми недей поглъща, ледът остана само между нас. Не те обичам, не се връщай, недей да ходиш вече подир мен, във нашата просторна къща залезна вече…
Преминавам на пръсти през този октомври, и огньовете есенни тихо край мене бошуват. Губя се в жълтото, в слънцето, в порива, пак към теб сърце да обърна. Преминавам на пръсти през чаени спомени, и с невидими длани аз те…
Есента идва в Молдова, но лятото свършва на един самотен плаж между Резово и Силистар. Пия до дъно от металното канче. Очите ми светят диво в мрака. Вятърът разказва морски приказки.Групата се е капсулирала. Носим своет…
Есента идва в Молдова, но лятото свършва на един самотен плаж между Резово и Силистар. Пия до дъно от металното канче. Очите ми светят диво в мрака. Вятърът разказва морски приказки.Групата се е капсулирала. Носим своет…
„Сектор 9“ - не сте добре дошли тук!Режисьор: Нийл БломкампСценарии: Тери Тачел, Нийл БломкампУчастват: Уилям Алан Янг, Джейсън Коуп, Дейвид Джеймс, Робърт ХобсПродуцент: Питър ДжаксънБългарска премиера: 18.09.2009Разпр…
В главата не звучат сонети снежни,животът ми не е безкраен пир,и Шекспир не реди за мене рими нежни,и ни един поет за мен не се е бил.И тебе не те познавам, мили друже,и бъдеще съвместно не градя,във моят глас духовен в…
аз друго не правя освен да описвам деня сифриволен, наклонен, понякога леко накъсънвъв мрака на малката синичка стаясветът се отваря, пред мен се отваряусмивките пазят във себе си тайни,а нощтната лампа във мен се умаря…
Апокалипсисът винаги идва на време. По разписание. Като нощния влак за Бургас.Точно в 22:40, а краката ми сами ме носят по перона, докато преследвам несъществуващия син път, изографисал цялото му тяло.Чакам съседите да…