Въпроси
Още една редакция на нещо старо.
Само публикациите на DianaIlieva от всички общности.
Още една редакция на нещо старо.
Искам в държавата да се случи нещо, което ще ме учуди – добро или лошо вече е все едно, просто нека да е неочаквано. И, както обикновено, за онези с "личното отношение" - просто напомням, че моите постове са безполезни…
Това е последна редакция на нещо, което съм писала през 1985. Не че не го харесвах и преди, но все ми стоеше в главата. "Самота" е първоначалното заглавие, но мисля да го оставя без заглавие - със снежинки :)...
Този размисъл – не много умен – попадна тук случайно. Той се отнася за Амбицията. Понеже си е лично мой размисъл, отново се приканват възможно най- учтиво онези с "личното отношение" към авторката, да не си правят излиш…
Не съм онази светла радост,която те държеше буден.По устните ми няма сладост – светът ми е горчив и труден...
Приканват се възможно най-учтиво всички, които имат "лично отношение" към авторката да не четат този пост - той в никакъв случай няма да им е полезен.
Мога да кажа какво лично мен много ме дразни - факта, че най- голямата общност не се интересува от обществото като цяло, от неговото мнение, от нищо друго, освен от строго професионалната си насоченост. Дразнят ме също…
Понякога усещам празника с цялото си същество – въздухът е празничен, слънцето, хората... Друг път така очаквания празник просто не се случва. Случва се една дълга почивка, посветена на сън, табла и телевизия...
В моето старо огледаложивее – кротка и сама –една облечена във бяло,усмихната, добра жена.
Мечтите ми презряха като плоди уморени легнаха в дланта ми.