Само публикациите на AnnaMariaStanoeva от всички общности.
Какво не ни достига онуй море, което в нас се блъска облива скалните покои на наште слепоочия и понякога надига гръдта ни удивена от някакъв свой свян Надига се за да почувстваме, че някакси тъй всичките сме удивени във…
Ведрото старо се пропука, опустяло! Във сянката му репеите наедряха… Два охлюва се плъзнаха любовно оставяйки преплетен отпечатък. В тревите медено изписка внезапно блясъче от циганска паричка… пропукаха по лански гнили…
