SOS-майка
Наскоро мярнахрекламата по ТВ (мда, и на мен ми се случва 2 пъти в месеца да гледамТВ :):) ). Спомних си, когато построиха селищата - 91 или 93 не съмсигурна, значи съм била на 7 или 9. Много упорито молех мама да станеSOS-майка, за да си имам братчета и сестричета. Ми не стана.:) Обачеоще от тогава у мен остана чувството, че това е нещо много хубаво икато цяло организацията е добра.
Години по-късно пораснах и се омъжих. Открих интернет сайта на SOS-детски селища преди около година и сега го навестявам често .Не знамзащо го правя…Може би защото аз самата искам дете, до болка го искам…Ими се струва, че бих се чувствала прекрасно като една SOS- майка. То замен няма как вече всъщност, по принцип програмата е за свободни отсемейни задължения жени - т.е. без деца и съпрузи. Но като цялоподготвителният им курс е доста силен.
“1. Курс за първоначално обучение на кандидатките за SOS-майки
Първоначалните курсове за подготовка сеорганизират периодично от Националния офис на Сдружението, съобразнонуждите на детските селища от нови SOS-майки. Курсът е спродължителност 3 месеца. Обикновено се провежда в SOS детското селищеили в близост до него. За обучението на кандидатките за SOS-майкиСдружението ангажира квалифицирани университетски преподаватели испециалисти с дългогодишен опит в съответната област. Разходите заобучение на кандидатките за SOS-майки са за сметка на Сдружението.Курсът включва теоретична и практическа част:
Още по темата
Теоретична подготовка дава на кандидатките основни познания в следните области:![[...]](http://www.sosbg.org/images/bullet.gif){kind=small}
ПедагогикаСемейна педагогикаСексуално възпитание на децата и юношитеДетска психологияПърва медицинска помощ и детски болестиИзкуства за деца и юношиВероучениеДомакински дисциплини /готварство, семеен бюджет, градинарство/”
От тук изброените бих видяла зор с вероучението, готварството иградинарството. Не искам децата ми да бъдат “вероучени”, а като видятенджера и лошо ми става…какво остава за лопата примерно. Ако не бешепървото лято в Етрополе, още нямаше да знам, че краставиците билиувивни растения О-О. Пък и що да копая, като в магазина има? Но с товамислене май бих се провалила и на бюджетирането:):):) Обаче, чудя се,ако всички такива кандидат- бъдещи майки като мен го минат тоя курс,колко от тях накрая все още ще искат да са майки? Мислех си, че ставалопо инстинкт, ама на - още едно висше изкарва човек. И не го казвам товас ирония, че тука не си личи, а на мен са ми едни такива мислите -закачливи.
И тъй като не мога да бъда SOS-майка, защото 1. съм малка и 2. имаммъж, замислям се дали да не се включа към спонсорската им програма. Е,не съм Мтел, че да поема всички грижи за семейството, но мога да бъдаспонсор на едно семейство заедно с още няколко човека. Има 2 програми -5 и 15 лв. Всъщност, за какво не съм ги дала тия 5 лв?! Вместо запоредните две бутилки кола, мога да ги дам на дечицата - я за тетрадки,я за книги. А, да, доколкото разбрах, спонсорите получават някакъв видотчет за какво са изхарчени парите им, както и новини и снимки насемейството за някакъв период от време. Едно време в Le MondeDiplomatique бях видяла една обява за такъв вид спонсорство, само честаваше въпрос за дечица в Африка - подпомагаше се образованието надецата в по-изостаналите страни. Тогава много се впечетлих, номинималната сума за тази програма беше 40 евро, които ще ми дойдатмножко за сега да отделя. Но 5 или 15 лева бих могла. Ще прочета отновоза какво става въпрос и ще пиша пак, когато идеята ми има някакворазвитие.
Коментари