инфаркт

Когато се събуждаш,

виждаш…постелята

до теб…изтръпнала.

От раните на самотата си…

                                       Или -

от дрезгавият глас

на вятъра.

                    А хоризонтът

е една метафора.

След допира в небето и земята.

И като теб е сам.Понякога…

Когато се завръщат в него

                                        дните ти.

В такива дни

(без  хоризонт и вятър)…

без днешните следи от вярност,

минутите зареждат къси думи.

И стрелят.В редките приятелства.

Като следи са твоите приятели.

Оставени от пясъка на времето.

Разсъхнала река лежи в очите им.

С накълцани на дребно сметки…

Съсирекът

ти носи минало.

Старателно в теб

пропътувал времето.

Сега(през вените на Вчера)

до прага на сърцето ти застава.

……..

Когато се събуждаш…виждаш-

изтръпнала постеля в теб е тялото.

Навярно и кръгът( до днес) на ближните

потъва… В дупчицата на инфаркта.