What is love?
Заспивах вчера с тази мисъл. Универсален отговор няма на този въпрос, но ето какво е за мен любовта....
да се събуждаш сутрин и първото нещо, за което се сещаш, да е Той, да си лягаш вечер и да се сещаш как през деня те е разсмивал, да вечеряте вкъщи и да слагаш повече в неговата чиния, да правиш нещо, за което той те е помолил и сигурно вече е забравил, но да го правиш, за да го зарадваш, да чакаш да видиш реакцията му, да се радваш, когато той се радва като дете на нещо съвсем дребно, да се опитваш да правиш нещо толкова неприсъщо нещо за теб като да готвиш, за да видиш дали ще му хареса.... и все такива малки неща. Нали всъщност от малките неща произлизат големите :)
И най-вече love is да гледаш един човек и да виждаш в него някой по-специален от другите, някой който не е част от тълпата.
А какво не е любовта? Да видиш в един момент, че този човек е също толкова обикновен, колкото и останалите от тълпата.
Не искам това да се случва...
да се събуждаш сутрин и първото нещо, за което се сещаш, да е Той, да си лягаш вечер и да се сещаш как през деня те е разсмивал, да вечеряте вкъщи и да слагаш повече в неговата чиния, да правиш нещо, за което той те е помолил и сигурно вече е забравил, но да го правиш, за да го зарадваш, да чакаш да видиш реакцията му, да се радваш, когато той се радва като дете на нещо съвсем дребно, да се опитваш да правиш нещо толкова неприсъщо нещо за теб като да готвиш, за да видиш дали ще му хареса.... и все такива малки неща. Нали всъщност от малките неща произлизат големите :)
И най-вече love is да гледаш един човек и да виждаш в него някой по-специален от другите, някой който не е част от тълпата.
А какво не е любовта? Да видиш в един момент, че този човек е също толкова обикновен, колкото и останалите от тълпата.
Не искам това да се случва...
Знаеш ли, замислих се над последното ... ами.... хех, тострого математически погледнато всеки човек е нещо специално, ако гоизкараш от тълпата :) Тоест ако го погледнеш само него. Във всеки сиима нещо. И от тая гледна точка е малко вероятно наистина да станетака. В смисъл, ако всичко е горе-долу окей, то тоя пред тебе/до тебе... той си е индивидуалност, и то не каква да е, ами такава дето тихаресва доста.
Но ми е познато това - да се питаш дали пък няма даизчезне магията. Тъпо, не искаш да изчезва. Понеже някак си хубавитеработи ги възприемаме малко като дар от бога, подарък един вид, а тонали бог дал бог взел, дето има една приказка ...
А то ... ами итака е, и не е. Май. В смисъл, то тва щастие ... то от нас си извира,ние си го продуцираме. Или го наречи любов - същото. Докато сме живи,ще си я продуцираме, а вече на кого ще я стоварим е отделна работа.
Как да е, де ... май съвсем отклоних от темата ...
:)
знае ли човек?
иначе янче, знам точно за какво говориш
и си го казала хубаво
и да виждам по-добрата страна,
в очите ми ти да разбираш,
защо си родена жена...
Пожелавам ти винаги да е така :)