Подбрани Стихове - Vimp, Dumpelino, Malkata feq, Pchelichkata
37.vimp - "* * *" - http://bglog.net/Poetry/6834<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>
Вървя напред и поглеждам през рамо
Защото, знам че изхода е там
Условието е да бъдем двама
Но аз съм тук и пак съм сам
Защото търсих на место неподходящо
И лутах се в безвремието лудо
И времето летеше и избяга
Но въпреки това не стана чудо
Човекът, които бие камбаната
История с кръвта си пишем
Гонгът поставил края на драмата
Аз сам съм, но все още дишам.
38.vimp - "* * *" - http://bglog.net/Poetry/8448
Аз ходих, скитах се и бродих
в моите очи тъгата беше спомен
душата ми е жива, спомних си,
че пътят ми е огън, стоплих се ...
И в тишината на камбанен звън
ще се завърна , а сърцето онемяло
но не да изрека това, що чакаш в тъмнината
а просто за да продължа нататък!
На колене
Животът мой, като пътека през пустиня
безшумни стъпки, пясъчна тъга
Душата ми, една светиня
мъждукаща без капка светлина.
Сърцето, ако може да говори
не би проронило и звук,
защото туй което аз му сторих
е, че забивах гвоздеи в него с чук.
Борбата ми е вече непотребна
Мечтите ми, изцапани със кал
Стремежът към една любов последна
угасна безвъзвратно опустял.
Сега съм тук и паднал на колене
Предавам се на своята съдба
назад да се обръщам и да стена,
че нямам сили даже за сълза.
Вятърът и пепелта – Vimp
Аз тази нощ на теб ще подаря
Сред много други тази нощ избрах
И не със друга, а със теб ще споделя
Защото любовта във тази нощ познах
Със облик на красива и загадъчна жена
Която си почива във легло от рози
И другите са много, но ти си точно таз една
Самичка роза сред букет мимози
Бушува във сърцето ми искра греховна
И изгори ме, в пепел ме превърна
И пожар разпали във душата болна
И ако огън си ще те прегърна
И чувствата ми всичките са чисти
И вятърът ще ме разпръсне надалече
Но ако този вятър ти си
То аз ще съм спокоен вече
И вятър с пепел заедно събрани
Понятия неземни със съдба човешка
Ще бъдем две сълзи проляни
А разделим ли се, ще бъде грешка
И ще летим, и ще се смеем двамата
С ирония над себе си ще крачим бодро
И ще загърбим бавно драмата
На вятърът и пепелта обречени.
Някой те изпрати
Дойде,но Някой бе те пратил,
аз трудно дишах, даже бях заспал,
но стресна ме и ме докосна, събуди и разстърси силно,
живот ми даде, въздух и вода!
Не ме остави в сладка болка,
жаравата разрови, махна пепелта,
нов огън в сърцето пак запали,
да топли вътре моята душа.
И ще ти дам Любов, каквато имам я
и всичко ще си дам на теб
ти ако искаш, приеми я
или сложи я в рамка на портрет.
И знам че твърде много се тревожа
за твоята умора всеки ден,
но пука ми това го знаеш,
защото те обичам и си те искам все за мен.
Dumpelino
39.Dumpelino - "КОТКА ШАРЕНА" - http://bglog.net/Poetry/9552
Кой от перваза подскочи,
през дървото на покрива, Хей?!
Малко дете на мама посочи
и извика - "Шарена котко, здравей!"
А тя се обърна, измяука вежливо.
Опашака подви, продължи,
по керемиди от есен да скача щастливо
сред другари, безбройни врабци.
Кой пак тича весело в парка
гонещ вятъра есенен, Хей?!
Малко дете със усмивчица ярка
Извика "Шарена котко, здравей!"
А тя се обърна, измяука вежливо.
Опашка подви, продължи
да гони вятърът безкрайно щастливо
понесъл милиони от слънце мечти
Кой в къщи пак мишките гони
Кой събори вазата, хей!
Малко дете очи ококори
и извика "Шарена котко, здравей!"
А тя се обърна, измяука вежливо.
Опашка подви продължи
да гони мишоци с усмивка, щастливо
да поражда усмивки във детски очи
Целувах те!!!
Целувах те прекрасна самодива
летях във облаци със твойте устни
блестях сияех , ти красива
прегърнати, полянката,цветята пъстри
,
лек повей, вятърът шептеше
докосваше косите ти от злато
душата ми със твоята летеше
сред розите във вечно лято
,
облечена във бяла нежна рокля
с милион най слънчеви къдрици
прегръщаш ме, ледът се стопля
целунати. В небето пеят птици
,
и всеки миг до теб с вълшебната усмивка
на лицето със звездите във очите
и само твоята,единствена усмивка
поляните от рози и мечтите.
Malkata_feq
САМОТА....
От Malkata feq на 17 Септември 2006, 22:38
Здравей, самота, добре си дошла.
Приветстват те моите тъжни фанфари.
Заповядай, седни, настани се удобно,
така ние с теб няма да бъдем самотни.
Чаша кафе, горяща цигара,
разкажи ми за дългия път
за да стигнеш до мен, как си вървяла.
Седиш и мълчиш и ме гледаш с насмешка,
какво да ми кажеш като всъщност ти
си моята грешка.
НА СКАЛАТА
Стоя на скалата загледана в изгрева и мисля пак за теб.
Ще те облека с него,с топлите му цветове да те обгърне.
През деня при теб ще пратя тихия пролетен вятър
да разроши косите ти да подшушне в ушите ти моето име.
Ах само да можех само…ще обсипя земята с усмивки.
А вечер с пурпурния цвят на залеза ще те завия,
с последните лъчи да те целуне,
целувките изпратени от мен са.
Те нежни са като сърцето ми голямо
като душата ми отправена към теб.
Ала уви,въздишка тежка се откъсва
сълзата се търкулва пак сама
защото знам добре самата,
че ти оставаш в моята мечта.
Портрет – Malkatafeq
Аз гледам снимката позната
едно момиче със замислени очи
поглежда ме от нея.
Какво ли мислият те очите пъстри?
Аз зная.Отговорът е един.
търсят любовта нежна като есента.
Надеждата прочитам аз в тях.
Но не тъгувай ти момиче пъстрооко
ще дойде тя желана и добра
ще ти подшушне нещо във ухото
и ти ще се засмееш от сърце,
но трябва да почакаш още мъничко поне!
Аз се молех и плаках за тебе любов – Malkatafeq
Аз се молех и плаках за тебе любов
и те виках при мене да дойдеш.
И ти дойде,но защо…?
Намерих те там където не е позволено
в забранения мъж недостъпен изцяло за мене.
Да,в забраненото е най сладкият плод,
но за мене уви той горчи.
Аз живея със тебе любов, а всъщност полека умирам.
Да умирам защото се чувствам сама и изоставена.
Дори и при мен аз те чувствам далечна.
Аз плача днес и се питам Защо толкова много те търсих
и виках любов?
Защо?
Тези четири букви повтаря ехото в моята ранена душа.
Защо те намерих там, където не е позволено.
Защо?
*** *** ***
Здравей аз казвам на един съмотник като мен
с това Здравей аз каня те на мълчалива среща.
В мълчанието ако можем страста си жива да заровим
тъй както в мълчаливият ни поглед се роди.
Pchelichkata
57.pchelichkata - "ЗАЩО СЕ УСМИХВАМ" - http://bglog.net/Poetry/6649
Защо се усмихвам- защото те срешнах
и всяка сълза се превърна в милувка,
а всяка въздишка във песен!
Не, сякаш от сън се събуждам
и тъмните краски на моите мисли
топят се...
И ти нарисува горещото слънце
да грее във мойта усмивка!
58.pchelichkata - "ТИ МЕ ДОКОСВАШЕ.." - http://bglog.net/Poetry/6318
Ти ме докосваш,
а смълчаната улица заспива
и мрак поглъща жадно всеки лунен лъч...
Нощта от пълната луна отпива
и тя се вие в тънък сърп
и е божествено красива!
Ти ме погубваш,
с твоя поглед жаден…
Просветва мълния, в очите ти
не мога да избягам, а дъхът ми спира!
-Tака внезапно устните ти в моите се впиват,
че преобръщаш целия ми свят…
Любовта е… - pchelichkata
Любовта е тъжна...
Мелодия която те опива- поняся те до райски висини...
свършва песента- но струните са твоята душа,
да руши... покоя и съня
спомена остава... и боли.
Любовта е тъжна...
Стих на скъсан лист потънал във забрава...
от осъден млад илюзионист,
младият поет... починал
непрочетен от любимите очи... e неговият стих.
Любовта е тъжна...
Тя ранява неизбежно- и макар да нямаш капчица живец
пак те тласка към надежда...просиш ... търсиш я, загубил всичко... я зовеш
тя стои измамна, мълчалива... слуша как сърцето ти крещи:
- Къде си л-ю-б-о-в?
- Предаваш ме за сетен път, нали?
Път – Pchelichkata
Съвсем незабелязана отминах
и стъпките ми бяха без следи
изтри ги вятърът, изтри...
Милувките задрямаха безчетни,
потънаха в дълбоки преспи сняг
и само споменът нашепва
за искрен смях, искрен смях...
Съвсем незабелязана приседнах
на чужда гара, в чуждий град
незабелязана съвсем поплаках
сред чужди, само че не с тях, не с тях...
Прегърната от вятъра вървях.
no title
Asleep lie all the wishes of the past, asleep
and slender grows the hope and slender
Until the rising of the one who falls
Until the falling of the rising angel.
Untrue are all goodbyes, untrue
the ones we love can never leave us
belief grows stronger in our souls
when we accept that they forgive us.
Asleep lie all the wishes of the past, asleep
and slender grows the hope and slender
until I wake up in my lover's arms
and to infinitiy's realms surrender.
Аз толкова я харесвам...
Изповед
От Vimp на 29 Юли 2006, 12:07
Категории : Поезия - Литература - Размисли
Сърцето плачеше тогава,
И все обичах да пътувам
И имаше монах, и тутакси ме зърна
Но не спрях да скитам, нито спрях да падам