Изстина топлината от прегръдките,
искрата във очите ми стопи се
и устните, запомнили целувките,
усмихват се, но някакси неистински.

А погледът е смел, не плах,
но вече и вълшебството го няма,
и чувствата не раждат страх,
а празнота и болка само...

Не си мечтая тайно да съм твоя,
когато исках, ти не пожела,
сега е късно да започваме отново,
от тук нататък всичко е лъжа.

momo, 2001