Дъжд
Очаквам те като градина дъжд.
Дъжд, сред пожарите на юли,
дъжд, който плисва отведнъж,
край сини облаци притулен.
И няма време да го питам,
под капките му люшвам тяло,
танцувам в неговия ритъм -
дъждът и аз едно сме цяло.
Дъжд, сред пожарите на юли,
дъжд, който плисва отведнъж,
край сини облаци притулен.
И няма време да го питам,
под капките му люшвам тяло,
танцувам в неговия ритъм -
дъждът и аз едно сме цяло.
Все още се чудя дали да сменя капки с ласки.
С такова красиво сравнение си предала силния копнеж... Изглежда скрито, а всъщност е толкова образно... и развихря въображението... :-) Поздравявам те за чудесния стих ! :-)
@Истината, благодаря ти за добрите думи.
@Кордон, благодарности и на теб. Отговарям ти с цитат на Салвадор Дали: „Художник не е онзи, който се вдъхновява, а онзи, който вдъхновява.“ Пожелавам на всеки такова вдъхновение, :)) Макар че нататък историята хич не е за хвалба...