По темата с дъжда

19 май 2009, 09:31 Публикувано в BgLOG | 33 коментара , 3746 прочита
Дъждът ме натъжава. Слънцето е постоянна величина за деня, не ми се иска да го губя нито за миг. Дъждът е неуспешен опит на природата да измие очите ми от праха на времето, от делничните дребни несгоди, от старите, непростени обиди... Дъждът събужда спомени за отминали времена : например за един прекрасен, топъл летен ден преди много-много години. Тогава във Варна имаше открита естрада, на която свиреше духова музика. Разхождахме се ние – аз, майка ми и баща ми, и тогава заваля един страхотен дъжд. Топъл, летен, на големи капки, със светкавици и гръмотевици – а музикантите самоотвержено стояха и свиреха валс. Тогава майка ми се разсмя и предложи на баща ми да потанцуват. Той – понеже няма чувство за хумор – отказа. Аз обаче приех. И тогава танцувахме двете валс, а духовата музика свиреше само за нас. Всички бяхме мокри до кости, но поне имаше някаква полза – не ти се случва всеки ден да танцуваш валс насред Варна...
Та така – тъжно е, че едва ли вече някога ще танцувам валс, защото майка ми я няма. Духовата музика отдавна не свири в морската градина, не знам дали я има въобще естрадата. А дъждът все си вали...