Учител или охранител - изберете сами?!
Надявам се, този постинг да се окаже полезен за многото колеги, които познавам и които след поредната несполучлива стачка заявяват намерение да напуснат даскалъка. За съжаление това са едни от най-качествените хора - прекрасни специалисти с висок ценз и професионалисти с десетилетия стаж.
Дълго време мислех, след 17 години учителство, да взема година неплатен отпуск и да сменя професията и възприятията. Но поради инертността на нашето поколение така и не го направих. Накрая ме принудиха.http://bglog.net/Obrazovanie/12671
Веднага се главих охранител и сега след почти 2 години стаж в новия занаят ще се опитам да направя сравнение мужду двете професии. То не претендира за изчерпателност, но е подкрепено от практиката и личния опит.
Първо: Работно време.
Теоритично учителското работно време е по-кратко. Що помия се изля през стачката, че е по 4-5 часа на ден! Всъщност то става доста продължително като включим проверката на писмени работи, учителски съвети и оперативки, посещения по домове, родителски срещи и т.н И докато по време на даскалските часове трябва да си максимално концентриран, като охранител може да си четеш безгрижно книги, да си чатиш на компютъра, дори да предремеш сладко.
Второ: Колектив и среда
Да ме извинят свестните колежки /такива има немалко!/, но женската среда подлудява! Последните години изпадах в амок, преминавайки през учителската стая. Свършила ми бе търпимостта за катадневните клюки кой-коя погледнал, "новините" за стари и нови любовници, обсъжданията на чуждите семейства и чуждия личен живот. Като добавим обмяната на готварски рецепти и тълкуването на поредния епизод на "сапуненото" сериалче - разбирате защо си стоях в коридора всяко междучасие.
Противно на очакванията ми - мъжката среда на охранителите ми допадна. Отношенията са открити, честни, по мъжки точни. Не че няма подмазвачи и доносници - има ги навсякъде! Но такива хора са повече изключение, отколкото правило и са презирани от самите си колеги.
Трето: Интелектуално ниво
Е, тука бях пълен туш! Част от бившите полицаи и военни /каквито често са охранителите/ четат книги на поразия! Заменяме криминалета, документалистика, даже фантастика. Бившите старшини и офицери слушат "Мила голд" и "Радио1", а доста по-рядко чалга! Пазят някакъв възрожденски респект към образованието и учените хора. Сред тях авторитетът ми като "Даскала" е непоклатим. Даже ми спретнаха интелектуално предизвикателство: Цитираха ми няколко стиха от различни автори /Ботев, Яворов, Лилиев, Ясенов/ и след верните ми отговори са респектирани.
На този фон още си спомням жалбите на колежка по литература, че от много работа не успяла да прочете книга....8 години! Добре, тя е изключение, но е истина как много учители преподават нещата от записките си преди 20 и повече години. Професията деформира психиката, оскотява, препятства интелектуалното развитие.
За скачанията по масите по време на банкет, разните кючеци и гюбеци на комплексирани самки не ми се и спомня. За 17 г. веднъж ме прикараха на учителски банкет. После не повторих за нищо на света!
Четвърто: Условия на труд
Издържали ли сте някога убийствения шум в междучасията и часовете? Ако не - не плюйте учителите! Като пазач по доста обекти се наслаждавам неистово на тишината! През нощта, дори в центъра на София пеят птици, шумолят дървета, ухае на зелено! В прашните, проветриви класни стаи подобни изживявания са "мечтата на идиота"! Прочетете "Душата на учителя" от Елин Пелин- страшно съвременен разказ.
Пето: Ех, парите!
Каква е тая скапана държава, в която необразован пазач печели два пъти повече от висококвалифициран специалист като преподавателя?! Ами България! След 17г. стаж и клас-квалификация вземах 350 лв. месечно чиста сума. Сега се задоволявам с около 700 лв. и от Нова година чакам увеличения. Не ме разбирайте превратно- без работа и усилия никъде не дават пари. Само че при даскалъка даваш познания, доброта, съпричастие, а получаваш само мизерия.
Равносметката: За близо 2 години прочетох стотици книги на всякаква тематика, в това число и специализирана литература. Станах съавтор на нови 5 /пет!/ учебни помагала /http://bglog.net/Obrazovanie/15701 , освен предишните 3 и около 60-70 публикации в специализирани издания. /тук не броя постингите ми в BGLOG/.
У дома цари непостигната досега хармония. Съпругата позабрави рефрена "Няма пари!" и ходенето пеша до работата /плащаме карта/. Купихме си нов хладилник, доста приличен нов компютър, GSM-и за децата, раиокасетофон с MP3 и още....
За себе си вече съм решил: Печеля си делото, натиквам "дето слънце не прониква" похендрената, корумпирана директорка и бандата гъзолизци около нея. След това си вземам обезщетението и напускам завинаги училище!
Който иска, да бъде възрожденец - аз приключих!
Дълго време мислех, след 17 години учителство, да взема година неплатен отпуск и да сменя професията и възприятията. Но поради инертността на нашето поколение така и не го направих. Накрая ме принудиха.http://bglog.net/Obrazovanie/12671
Веднага се главих охранител и сега след почти 2 години стаж в новия занаят ще се опитам да направя сравнение мужду двете професии. То не претендира за изчерпателност, но е подкрепено от практиката и личния опит.
Първо: Работно време.
Теоритично учителското работно време е по-кратко. Що помия се изля през стачката, че е по 4-5 часа на ден! Всъщност то става доста продължително като включим проверката на писмени работи, учителски съвети и оперативки, посещения по домове, родителски срещи и т.н И докато по време на даскалските часове трябва да си максимално концентриран, като охранител може да си четеш безгрижно книги, да си чатиш на компютъра, дори да предремеш сладко.
Второ: Колектив и среда
Да ме извинят свестните колежки /такива има немалко!/, но женската среда подлудява! Последните години изпадах в амок, преминавайки през учителската стая. Свършила ми бе търпимостта за катадневните клюки кой-коя погледнал, "новините" за стари и нови любовници, обсъжданията на чуждите семейства и чуждия личен живот. Като добавим обмяната на готварски рецепти и тълкуването на поредния епизод на "сапуненото" сериалче - разбирате защо си стоях в коридора всяко междучасие.
Противно на очакванията ми - мъжката среда на охранителите ми допадна. Отношенията са открити, честни, по мъжки точни. Не че няма подмазвачи и доносници - има ги навсякъде! Но такива хора са повече изключение, отколкото правило и са презирани от самите си колеги.
Трето: Интелектуално ниво
Е, тука бях пълен туш! Част от бившите полицаи и военни /каквито често са охранителите/ четат книги на поразия! Заменяме криминалета, документалистика, даже фантастика. Бившите старшини и офицери слушат "Мила голд" и "Радио1", а доста по-рядко чалга! Пазят някакъв възрожденски респект към образованието и учените хора. Сред тях авторитетът ми като "Даскала" е непоклатим. Даже ми спретнаха интелектуално предизвикателство: Цитираха ми няколко стиха от различни автори /Ботев, Яворов, Лилиев, Ясенов/ и след верните ми отговори са респектирани.
На този фон още си спомням жалбите на колежка по литература, че от много работа не успяла да прочете книга....8 години! Добре, тя е изключение, но е истина как много учители преподават нещата от записките си преди 20 и повече години. Професията деформира психиката, оскотява, препятства интелектуалното развитие.
За скачанията по масите по време на банкет, разните кючеци и гюбеци на комплексирани самки не ми се и спомня. За 17 г. веднъж ме прикараха на учителски банкет. После не повторих за нищо на света!
Четвърто: Условия на труд
Издържали ли сте някога убийствения шум в междучасията и часовете? Ако не - не плюйте учителите! Като пазач по доста обекти се наслаждавам неистово на тишината! През нощта, дори в центъра на София пеят птици, шумолят дървета, ухае на зелено! В прашните, проветриви класни стаи подобни изживявания са "мечтата на идиота"! Прочетете "Душата на учителя" от Елин Пелин- страшно съвременен разказ.
Пето: Ех, парите!
Каква е тая скапана държава, в която необразован пазач печели два пъти повече от висококвалифициран специалист като преподавателя?! Ами България! След 17г. стаж и клас-квалификация вземах 350 лв. месечно чиста сума. Сега се задоволявам с около 700 лв. и от Нова година чакам увеличения. Не ме разбирайте превратно- без работа и усилия никъде не дават пари. Само че при даскалъка даваш познания, доброта, съпричастие, а получаваш само мизерия.
Равносметката: За близо 2 години прочетох стотици книги на всякаква тематика, в това число и специализирана литература. Станах съавтор на нови 5 /пет!/ учебни помагала /http://bglog.net/Obrazovanie/15701 , освен предишните 3 и около 60-70 публикации в специализирани издания. /тук не броя постингите ми в BGLOG/.
У дома цари непостигната досега хармония. Съпругата позабрави рефрена "Няма пари!" и ходенето пеша до работата /плащаме карта/. Купихме си нов хладилник, доста приличен нов компютър, GSM-и за децата, раиокасетофон с MP3 и още....
За себе си вече съм решил: Печеля си делото, натиквам "дето слънце не прониква" похендрената, корумпирана директорка и бандата гъзолизци около нея. След това си вземам обезщетението и напускам завинаги училище!
Който иска, да бъде възрожденец - аз приключих!
Харесвам откровеността и честността в публикацията ти. Полезна ми е, а мисля и не само на мен. Буди много въпроси. Болезнени. Не правя избор като теб, но се опитвам да те разбера и да приема твоя избор.
Мисля, че в душата си винаги ще останеш учител. А когато променим училището, може и да се върнеш при нас:):)
С обич,
Росен
която си бе избрал.В моята тетрадка пишеше: "Пожелавам ти да станеш един добър учител на младите поколения".И осъзнах, че през целия си професионален живот аз съм следвала мечтата си! Наистина обичам работата си, обичам децата, но само това не е достатъчно да ме задържи вече в тази професия.Не би ме задържало и повишението на заплатата.Защото трябват спешни реформи и то не само тези, които "светата троица" ни вменява - проблемите са толкова много, че не би ми стигнало времето да ги изброявам, пък и вече не е нужно....
Дано не съм прозвучала твърде песимистично, още повече, че съм предимно от четящите и рядко от пишещите в блога.
И ще бъда безкрайно щастлива, ако съм внесла светлина в ума и любов в сърцето дори и на един само ученик.
"Светю" е Светев - чети w-то като нашенско в (на Варна). В началото и аз му казвах както ти сега.
Моля те да спазваме добрия тон!
Прочетох написаното от теб за "свободата на словото" и разбирам, че сигурно аз съм този "наводнител":), за когото пишеш.., . Съжалявам, че така си възприел поведението ми. Няма да се оправдавам пред теб, защото не ти беше в стачка през това време и можеше поне да ми пишеш любезно и да ме попиташ защо съм постъпил така. Все пак в онзи момент аз молех за помощ не на самия себе си, а на цялото ни съсловие! Сигурно щеше да ти се иска да ме убиеш:):), ако беше получавал от мен всеки ден 40 дни поред по няколко писма с такава молба. А аз ги пишех, Светев. До много хора и институции. И как ли са издържали те на "потопа", с който ги заливах:):) Но никой не ми отвърна по твоя начин. Напротив, мнозина откликнаха топло и с искрена подкрепа. А им пълнех всекидневно пощенските кутии. Ти как ли щеше да реагираш:):)? И в хода на търсенията ми колега ми препоръча този блог, в който пренесох част от "стихията на Толстой":). И смутих с нещо "реда" в него:). Много е обидно да подхождаш така към една борба! Която ти в този момент не водиш, а наблюдаваш отстрани! Ние се борихме, Светев. Борихме се с жар. Не с литературни амбиции. Ако ти това си виждал в нас, в мен, то не ми остава нищо друго освен само да ти пожелая да си жив и здрав. А за избора ти да не се завръщаш в учителството не съм аз отговорен. Нито пък другите "като мен":) Не съм и подозирал, че ще предизвикам такива чувства у теб и у други хора. Но ти си отговорен за чувствата си, които избираш да те ръководят. Не аз. Съжалявам за избора ти да видиш в посланията ми "графоманска страст"... Но те разбирам и не те съдя. Ала докато администраторите на блога не решат нещо друго, ще ползвам свободата на словото според съвестта си, а не според очакванията ти! Едно те уверявам - няма да отговарям на обидите ти с обиди! Мисля, че си способен да се освободиш от желанието си да ме поучаваш и нараняваш. Не е достойно! С нищо не съм го заслужил! Единственото нещо, което в момента искам да добавя е, че "хората сме онова, което виждаме в другите!"
С уважение и без извинение,
Росен Ангелов
Филомеде, и аз ти пожелавам да си жив и здрав! Твоята реторика не ми допада, както и изкуствено приповдигнатия тон. Но всеки има право на вкус. Да не се връщам към учителството си е мой избор и едва ли твоите писания са някакъв фактор в него. Пожелавам ти да ползваш, но не и да злоупотребяваш със свободата на изказа в този блог. И да спазваш античния принцип, че кратката сентенция съдържа много повече мъдрост от безкрайните словоизлияния. Безкрайният потоп от думи не помага на ничия "борба".
Куини, във всеки мой материал съм спазвал не само формално "Правилата" на общността. Макар и литератор не обичам "разтягането на локуми". С колегата-философ няма какво да деля, просто вчерашния му коментар в сладникаво-реторичен стил за момент ме извади от равновесие.
Аз също не виждам за какво да се извинявам: swetew
След като прочетох постинга на swetew и разменените реплики след него искам да кажа, че приемам напълно и неговата теза и светоусещане и тази на filomed . Според мен и двамата стоят от една и съща страна на барикадата, тъй като са потърпевши от една и съща гнила система и се стремят към едно и също нещо , но по различен начин. Имат и по различен начин на изразяване – математичен (аналитичен ) и реторичен ( по обстоятелствен ) . Аз лично намирам красота и в двата начина . Та нали красотата на живота е в многообразието . Ако всички сме еднакви и мислим еднакво, дали ще има какво да си кажем. Не че съм безкритична, но всеки постинг носи по-малко или повече полезна информация, има повече или по-малко художествена стойност и носи духа на автора си и ни представя неговия облик като човек и като личност. Благодаря и на двамата за чудесния стил ! Аз лично Ви харесвам и двамата ! Трябва да проявяваме търпимост към различните от нас, особено ако имаме едни и същи цели ! Една цел може да се достигне по различни пътища ! И тук ще цитирам по памет нещичко : Хората сме като плодовете. Ябълката захапваш веднага, банана обелваш, мушмулата оставяш да угние, кестена печеш и т. н….
И още нещо : “Интелигентната и образована опозиция е по-ценна и от хиляда привърженика “
Препоръка: гледайте /може би ОТНОВО/ филма Crash точно с тази мисъл - как всичко наоколо ни влияе на постъпките...и колко можем да не сме прави, реагирайки по един или друг начин...
Приемам забележките и препоръките. Но съм и ще си остана емоционален човек - литератор. Далеч съм от "математиката". Що се отнася до недоразуменията ни с колегата Филомед - всеки наистина има право на вкус, мнение, начин на изразяване, оценка - в крайна сметка на несъгласия и различия. Но двама интелегентни хора винаги трябва да намерят общия език на взаимно зачитане.
Та , swetew , ще ти кажа каква е разликата между нас и вас.
Ако жените са патки с катерички ,то мъжете са катерички с патки.
Няма проблеми Istinata Pobejdava! Стиловете ни са сходни и твоя стил ми допада.
Нямам намерение да влизам в ролята на древните комедиографи eva /какво показателно име за "родителката" на първородния грях/! Всеки от половете си има своите слабости и силни оръжия в надлъгването и надиграването с другия! А в сентенцията ти има пикантерия и истина, само дето аз лично не смятам мачовете за тъпотии. Все пак разреши ми да цитирам великия Алеко, когато го питат относно неговия идеал за добре прекарано време. Ето как отговаря той:
"Гуляй сред природата, в мъжка компания!"
Дали затова
Документът по т. 1, носещ гордото име „Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015” никога не се сдоби с годишни планове за прилагане, нито с оценка на нужните инвестиции (проекто-бюджет), нито с някакво описание на отговорностите за прилагането на планираните промени на всяко от трите нива на управление в образователната система (национално, местно и училищно), да не говорим за комплект индикатори, по които 4 последователни правителства (до 2015 г.) да могат да следят как напредват. (цитат от ИМАМЕ ЛИ ИЗОБЩО ПУБЛИЧНА ПОЛИТИКА В БЪЛГАРИЯ? А В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ СЕКТОР В ЧАСТНОСТ?
и още, и още ...
А иначе Светев е описал картината в средностатистческо СОУ без художествени преувеличения, всяка вечер някъде покрай мен минава подобна история за деня (навик на добър съпруг).
Дали пък правилният въпрос не е "Как да съчетаем възрожденския дух с "глобалното село"?"
Само с възрожденски дух май няма да стане. Със сигурност са необходими и хора като авторите на "Зеления Дракон", но дискусията "Легенда за Зеления Дракон" и опиатите не вдъхва особени надежди.
Надявам се, че не съм обидил никого, доста честолюбиви ми се виждат "хората, които извършват действия, свързани с воденето на дневник в мрежата (за това определение дължа благодарност на
queen_blunder )"
Със сигурност са необходими и хора като авторите на "Зеления Дракон", но дискусията "Легенда за Зеления Дракон" и опиатите не вдъхва особени надежди.
Те са необходими за какво и на кого? Заради това, че поддържат сървъра, на който е качена играта, или са необходими като автори или привърженици на идеята, че в играта трябва да присъства "свръхважният" модул с наркотичните растения, който в оригиналната английска версия на играта не съществува?
И понеже в последното изречение се съдържа извинение, оставам с впечатлението, че сте на друго мнение по въпроса с дискусията, но не бихте искали да засегнете блогерите, между които обаче вече се числите и Вие :)
Ще ми бъде интересно да прочета мнението Ви за дискусията, свързана с играта за Зеления дракон.
"Мъжки" и "женски" науки? И там ли има разделение? Я, стига! Феминизацията в професията е толкова повсеместна, че по всички предмети преподават над 90% жени.
А пък за чувството за хумор - мнозина твърдят обратното,пък дано и теб съм успял да разсмея с разменените реплики и "намигването" в тях. Прочети за майтап разказите ми в "Литература"/например "Среща"!/! http://bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=15701
Пък не е фатално и да се поскараш виртуално с някого! Моят опит показва, че впоследствие често от спора и взаимното опознаване се раждат стабилни познанства.