Размисли на тема „Най-…”
Ние все се стремим да обобщаваме житейския си опит и да си съставяме изводи от преживяното. Къде по-добре, къде по-зле всеки формулира своите малки истини, видени през личната призма за добро и зло. Най-мъдрите човешки изказвания се превръщат в сентенции и крилати мисли, които прелитат през вековете, за да достигнат до следващите поколения.
Без да претендирам, че звуча зряло и мъдро, ми се прииска да споделя някои свои обобщения за човешките недостатъци и добродетели, които започват с „най-…”. Разбира се, вие имате пълното право да не се съгласите с мен. Ако изказванията ми ви прозвучат познато, то е, защото аз не откривам топлата вода. Със сигурност някой някъде из широкия свят може да е казал съвсем същото като мен.
Представям размислите си във флаш, за да затрудня малко онези, които обичат с копи-пейст да представят чуждите мисли и творения за свои. Така както това се случва с „Приказката за Завистта” и с превода на стихотворението „Аз съм жена”, което видях дори да участва в конкурс за най-романтичен стих, само дето не бяха ме уведомили за него. Но добре, че гугъл всичко издава…
Без да претендирам, че звуча зряло и мъдро, ми се прииска да споделя някои свои обобщения за човешките недостатъци и добродетели, които започват с „най-…”. Разбира се, вие имате пълното право да не се съгласите с мен. Ако изказванията ми ви прозвучат познато, то е, защото аз не откривам топлата вода. Със сигурност някой някъде из широкия свят може да е казал съвсем същото като мен.
Представям размислите си във флаш, за да затрудня малко онези, които обичат с копи-пейст да представят чуждите мисли и творения за свои. Така както това се случва с „Приказката за Завистта” и с превода на стихотворението „Аз съм жена”, което видях дори да участва в конкурс за най-романтичен стих, само дето не бяха ме уведомили за него. Но добре, че гугъл всичко издава…
Благодаря за пожеланието, Куини!
Много добре си подредила нещата.Бихме могли само да добавяме "най-".
Най-радикалното решение за българското образование - премахване не МОН и регионалните инспекторати.
Доколкото има нужда от методическа и експертна помощ за образованието, нека тя да се осъществява от самите учители, като например се въведат "sabbaticals", тоест всеки учител след първите пет години непрекъсната работа получава една платена година без преподавателска натовареност, която използва за самоусъвършенстване, помощ на начинаещите колеги, и презареждане на батериите. Същото се повтаря след това на всеки десет години.
Най-песимистичното решение за българското образование - просто спираме да раждаме деца; след няма и двадесетина години, всички проблеми на българското образовние са решени.
Освен наи-песимистичен, май този сценарии е и най-вероятен сред предложените от мен.
Най-футуристичното решение за българското начално и основно образование, базирано на пробив в генното инженерство - клонираме необходимия брой копия на Куини.
Това малко шеговито, дори щеще да е подмазваческо, ако Куини ме познаваше. Но тъй като тук никой не знае дали не съм куче, мога да си позволя и такива мнения :)
Много добре синтезирано. И вярно до последната запетая.
Но живота изгражда тези "Най-" във всеки човек/ в различна степен, разбира се / и по този начин той оцелява в джунглата около себе си.
Благодаря ти, Таничка. Ще се радвам да добавяме още „най-ковци”, както се изрази една приятелка :)
е2718, много интересни предложения за българското образование, пречупени през темата, даваш. Третото го приемам като огромен комплимент. Благодаря! В нашите образователни общности има още отличен материал за клониране :)
В този ред на мисли бих добавила, че може би най-добрият избор за бъдещ министър на МОН трябва да е на учител с минимум 20-годишен учителски опит, като в него е добре да се включва и опит на директор на училище. Не разбирам защо образователните министри са все хора, които са много далече от нашия бранш. Ами няма как да са наясно с нещата. Няма как! Образованието не е лъжица за всяка уста.
Боро, благодаря ти. Според мен, в повечето случаи, когато формулировката започва с „най-…„ означава, че навлизаме в някаква крайност. А крайностите винаги си носят своите негативи.
Затова – може би ще прозвучи малко като игра на думи – но най-добрият път е онзи, който води към златната среда, или когато се стремим да сме умерени във всичко, а не непременно "най-..." :)))
По принцип не би трябвало да има разлика дали някой гражданин влиза за първи или за 101 път в една институция. Нали затова е институция да обслужва гражданите. Всички по един и същи начин. И все по-добре.
ПП. Иначе - за съжаление ремонти се налагат. И не изглеждат красиво. Аз попаднах там след ремонта. Видя ми се доста по-добре от предишния изглед на фоайето.