"Майчини" вълнения или пред прага на изпита по БЕЛ

В навечерието на изпита по български език и литература  за кандидатстване след VІІ клас ме спохождат  притеснения и родителски угризения. Никога не съм одобрявала частните уроци, но сега се замислям дали не трябваше и аз да спастря някой лев от "мижавата" си учителска заплата, та да съм по-спокойна за подготовката на детето си. " Неволята учи"- така обстоятелствата ме принудиха от едно известно време да  се самоспециализирам и като учителка по български език и литература. Накупих помагала, тестове и какви ли не други книги с помощна цел, гарантиращи успешно представяне на седмокласника. Трескаво прелистих материала от V до VІІ клас и много внимателно  прегледах учебната програма по БЕЛ. Къде в нея е заложен за изучаване трансформиращият преразказ и какво учебно време е предвидено за  това? Ето на този въпрос не можах да си отговоря. Вярно, отдавна се знае, че този вид преразказ ще бъде поставен за писмена задача. Кога  обаче учителят по БЕЛ  е работил по усвояване на знания и умения по този въпрос - в извънредно време или крадейки от времето, предвидено за метонимия, сингуларизация и фразеология? Далеч съм от мисълта, че нашият учител по български език и литература не е положил усилия да се справи с тази трудна за изпълнение задача, но сега разбирам какъв стрес е изживял  човекът през учебната година. Отново стигам до извода, че идеята за отмирането на частните уроци е невъзможна  щом се изискват знания,  които в масовото българско училище не са обезпечени. Децата ще се явят на изпити без да са достатъчно добре подготвени, тъй като знанията са усвоени между другото. Да не говорим, че и времето за изпълнение на подобен род писмена задача е абсолютно недостатъчно. Мнението ми на неспециалист е, че трансформиращият преразказ и тестът по български език литература  би трябвало да бъдат два отделни изпита. По-лесно е обаче "с един куршум да убием два заека"...