Тестът по БЕЛ за 5 клас-"Не ме гледай така учудено!"

„Не ме гледай така учудено!”

Първият тест по Български език и литература /БЕЛ/  за 5 клас /т.нар. външно оценяване/ се проведе във всички училища в страната на 12 май /вторник/. Учениците отговаряха на 18 въпроса и правиха преразказ върху кратък непознат текст за Хитър Петър.

Учениците /и главно родителите им/ имаха възможността да видят теста и верните отговори почти веднага след приключването на изпита на страницата на Министерството на образованието и науката / /.

Всеки родител можа сам, с просто и невъоръжено око, особено тези от нас от поколението родено 1960-1970 година, да види, че освен по БЕЛ,  изпитват детето му и по:

-         етикет в обществото /въпрос 2 с извинението за невърната книга/

-         история на България /въпрос 18 с празника Гергьовден, едновременно църковен и официален/ и въпрос 15 – какво значи „прощъпалник” /български обичай/

-         обща история /въпрос 16 – какво означава родословно дърво/

Може да види още че:

-         подбудителното изречение по цел на общуването ???!!! във въпрос 3 е „Не ме гледай така учудено!”

-         омонимите са в изречението „Гледам внимателно, но нищо не виждам”

-         въпросите, свързани с правописни грешки в думи са 2 /въпроси 10 и 11 / и един /номер 8/ - за грешка в изречение. Разбира се и преразказът на текст от около 9 изречения също ще даде представа за правописните грешки, допускани от децата.

По цел на общуването изречението „Не ме гледай така учудено!” е сложено на точното място и обърнато определено към мен, като родител. Защото гледах този тест извънредно учудено. Интересното бе, че го гледа учудено и съпругът ми. Той произнесе фразата „Това всъщност БЕЛ ли е или решаване на кръстословици?”. Защото още не е виждал тестовете за 7 клас. Там  ПОДЛОГЪТ в изречението „Яде ми се ябълка” е ЯБЪЛКАТА!!!!

Вероятно нямам право да съм критична, след като не съм се запознала с ЦЕЛТА на това външно оценяване. Оценката от „вътрешното” ми оценяване като родител е – „не става”! БЕЛ се учи с душа и сърце, учи се красотата и богатството на речта българска, учи се като музика, учи се като химично съединение,произвеждащо любов.

БЕЛ не е да блъскаш в земята с бел /вид лопата/. Усилието е голямо, а резултатът-не си струва. Този тест е точно такова яко физическо действие. Резултатът отива в статистиките. Оттам – незнайно накъде, защото уж „Гледам внимателно, а нищо не виждам” да се променя към положително в родното образование. Освен все по-ширеща се неграмотност и отказ от мислене, вълнение и разсъждение, изложени на  „реч омайна, сладка”, що вече НЕ звучи навред край мен.

За да не навреди на детето ми-името ми по случай тази публикация е Ивета Павлова.