Дъщеря ни чете сама!
Качих го в Сапунените Мехури, но после се сетих, че май всъщност е за тази общност (ох, май вече не знам кое точно за коя е...:)) Същността е:
Толкова съм щастлива и горда! Траяна вече чете!
Вчера беше втория ден, в който учителката й изпраща книжка, която трябва да се прочете у дома и въпросник, който да попълним дали книжката...:
а). е прочетена самостоятелно от детето, а мама е слушала
б). дали мама е помагала с думи, тъй като някои са били трудни на детето
в). дали детето само е слушало, а мама я е прочела цялата за удоволствие и на двамата...
Уррррра! - ние втори ден даваме отговор А). Направо е невероятно, като магия ми е... Миналата година не можеше да каже повече от 10 думи на английски, а сега, вече петгодишна, говори като латерна и дори чете.
Системата на обучение включваше научаването на всяка буква във вариантите й на произнасяне - къса фласна, дълга гласна, двугласна (дифтонг) и после практика и писането й... По една буква дневно - два месеца. После почнаха да разпознават думи и така, постъпателно, полека-лека, се стигна до четене.
Толкова й се радвам. Записахме се в една от градските библиотеки, където няма ограничения за броя на взетите книги - вчера взехме 20 и тя излапа веднага 3... Пу-пу, да не й е уроки! С брат й такива радости не сме имали - всяка книга му беше мъка, а учителката му беше най-омразното същество, на което човек можеше да попадне... Магия е какво може да направи добрият учител с децата ни! Траяна първо чете, после яде - за да не разочарова любимата си учителка...
От сърце благодаря на всички съвестни и добри учители по света за чудото, което правят и за радостта, с която ни даряват! Поклон!
Толкова съм щастлива и горда! Траяна вече чете!
Вчера беше втория ден, в който учителката й изпраща книжка, която трябва да се прочете у дома и въпросник, който да попълним дали книжката...:
а). е прочетена самостоятелно от детето, а мама е слушала
б). дали мама е помагала с думи, тъй като някои са били трудни на детето
в). дали детето само е слушало, а мама я е прочела цялата за удоволствие и на двамата...
Уррррра! - ние втори ден даваме отговор А). Направо е невероятно, като магия ми е... Миналата година не можеше да каже повече от 10 думи на английски, а сега, вече петгодишна, говори като латерна и дори чете.
Системата на обучение включваше научаването на всяка буква във вариантите й на произнасяне - къса фласна, дълга гласна, двугласна (дифтонг) и после практика и писането й... По една буква дневно - два месеца. После почнаха да разпознават думи и така, постъпателно, полека-лека, се стигна до четене.
Толкова й се радвам. Записахме се в една от градските библиотеки, където няма ограничения за броя на взетите книги - вчера взехме 20 и тя излапа веднага 3... Пу-пу, да не й е уроки! С брат й такива радости не сме имали - всяка книга му беше мъка, а учителката му беше най-омразното същество, на което човек можеше да попадне... Магия е какво може да направи добрият учител с децата ни! Траяна първо чете, после яде - за да не разочарова любимата си учителка...
От сърце благодаря на всички съвестни и добри учители по света за чудото, което правят и за радостта, с която ни даряват! Поклон!
Браво!
Честито! Поздравления на малката читателка, а и на мама, която е слушала, докато детето е чело самостоятелно :) Събитието си заслужава да бъде огласено и в "Мехурите", и тук :)
Точно днес на квалификационния курс, на който присъстват колеги от цяла България, коментирахме дали овладяването на два езика в по-ранна възраст не затруднява децата и не ги натоварва излишно. Една колежка повдигна въпроса, а доцентката категорично заяви, че не само, че не пречи, а даже напротив- паралелното им изучаване много помага, защото се осъществява на базата на сравнението, на търсенето на сходства и разлики между нашия и чуждия език.
Спомена се също така, но не съм съвсем сигурна, че съм чула правилно, че в американските училища четенето, и по-специално писането на буквите и думите, е процес, който отнема няколко години. Таничка, надявам се да ни дадеш информация от извора кое как е в това отношение.
А за учителите, за съжаление, си права. Затова, когато ме попитат мои познати къде да си запишат детето, което ще бъде първолак, им отговарям, че няма значение къде, а има значение при кого.
Изумително е колко добре се справят децата. Да са живи издрави, за радост на всички.
Поне така беше до 1997 г, докато спрях. Сега може да са променили методиката, но май от Калоян си спомням, че отмениха ЧЕО в първи клас и не знам сега от кой започва - пълна каша...
Та, тук дечицата почват със звуците и то на принципа на здравата фонетика - първо изкарват всички съгласни и къси гласни, после - дългите гласни, а също и как silent E "дава на гласните имената им", което ходи го обяснявай на 5-годишните...?!?!, но Траяна знае правилата безупречно, а аз се чувствам като неандерталка. И тя ме обучава "как става"... А, да, и всеки звук е придружаван от определен жест, благодарение на който се запомня веднага. Жестът е нарисуван на листа, който всеки ден пристига вкъщи с детето и така можем да го упражняваме следобеда, до пълното му научаване. Плюс място за писане на тази буква по 10 пъти, а у дома трябва и допълнително да я упражним.
После завършиха с дифтонгите, а за десерт - звуците sh, ch, wh и th. И понеже тя е още на 5 и половина, това прави постиженията й много странни за мен, защото те наистина се научиха да четат точно в училище. Точно на възрастта, на която трябва да го правят. Не у дома, с родителите, които и без това си имат работа до уши, а там където трябва - в училище, под ръководството на квалифицирания им преподавател.
Ето това съвсем логично нещо ме изненадва крупно. Защото, когато Калоян тръгна на у-ще на 7 г., се оказа, че той трябвало вече да е научил с нас на всичко, на което госпожата трябваше да го научи. А тя ни заяви, че това не било нейна работа, а наша и който не го знаел, толкова по-зле било за него. Шах!?! Калоян можеше да чете на сричащ принцип, но за нея това не беше достатъчно и начинът, по който той го правеше, не й харесваше и тя му го показа ясно от първия ден. Той се постара година-две да заслужи поне единични одобрения за отделни постижения, но тя публично обясни, в прав текст, че "художник къща не хранел" и от него нищо не очаквала...
Е, след известно време, като чуеше за четене или учене, Калоян започваше или да повръща, или да се оплаква от болки в стомаха. Пробвахме ласкаво, пробвахме по-строго, но той каза, че ако зависело от него - щял да се хвърли отвисоко, ако трябвало да ходи при такива учителки цял живот... Дори успя със свои думи успя да обясни онова, което думата "ехиден" значи. Такива мъки бяха...
Едва тук успя да заобича учителите като съсловие (преди, като му кажех, че и аз съм била такава, той започваше да плаче: "Не, мамо, ти си добър човек, не може да си била учителка, не ми говори така...")
Отплеснах се - с Траяна нещата стоят съвсем различно - госпожата й е на около 50-тина години, висока, руса и малко дистанцирана по мое мнение. Няма игривост никаква. Но, макар и сдържана, е някакъв кумир за Траяна и за другите деца. А и резултатите говорят сами за себе си.
Изучиха звуците много преди останалите два класа и вече минаха игрите с думи. Сега са на ниво четене на прости книжки (т.нар. Level 1), състоящи се от прости изречения с едносрични думи, тук-таме с нямо Е, но всичко е на едно много базово ниво. Траяна опустошава една такава "книжка" за около 3-4 минути и сияе от щастие. И иска още, а ако я отклоним да направи нещо друго, плаче и страда. Защото сега е изключително важно да бъде хвалена и тя обожава факта, че МОЖЕ да го прави самичка... И дори влиза в тоалетната с книжка, за да " не й е скучно там сама"...
Тъкмо този ентусиазъм ни смайва и толкова ни липсваше при първородното ни чадо - какво да липсва, то бяха сизифови мъки... Затова сега сме толкова щастливи че тя изпитва радост и удоволствие да ходи на училище, да чете и да смята всяка секунда от живота си. А тя не спира нито секунда - ако караме из града, чете табелите по ресторантите, именатат на улиците и магазините, пътните знаци... И всичко е с неподправен възторг.
поздрави на всички!
Страхотно образно представяне на двете системи - допотопната "обективистична" джунгла, типична за 20 век на тоталитаризъм и авторитарност във всичко - и новата, демократична, конструктивна и комуникативна система в обучението!
Вододелът, който се приема за година, разделяща двата подхода в развитите страни е 1975 година. Дотогава и на Изток, и на Запад в класните стаи властва образът на учителя с тога и перука, недостижим за простосмъртнтите червеи, опитващи се да пропълзят към Олимп. Зубрят се латински сентенции и много правила наизуст! В Япония, между другото, още е неприлично да гледаш учител в очите, че се приема за грубост. Камо ли пък да задаваш въпрос - може би имаш предвид, че той е преподавал неясно!? ...
От 1975 обаче - както в обществото, така и в образоватнелните системи се налага демократичният, дружелюбен, приятелски разговор между учител и ученик - учителят е партньор и модератор, а не ментор! На този принцип работят в САЩ и в Европа - може би не навсякъде еднакво, но това е моделът, към който се стремят - по мои впечатления.
У нас - както Таничка великолепно описва - още се толерира онзи толкова отегчителен и отблъскващ децата тоталитарен модел на преподаване и отношение - очаква се децата да дойдат в училище с изградени вече понятия, вместо да им се даде дъзможност те самите да създават понятия за света. Жестоки подигравки с незнаещите, превземки и лиготии с "първенците" (в зубренето)... Ако се вгледате - сигурно във всяко БГ училище ще намерите белези на такива нафталинени взаимоотношения.
Относно фонетиката - преди 12 години, когато "съвсем случайно и за малко" станах учител по английски език, една стара учителка ми даде система за изучаваяне на фонетичните звуци и ме посъветва - дай им фонетиката преди азбуката - още на първи клас! Добре, че бях нова и не знаех колко еретично е това в гилдията - та го пробвах - системата работеше безотказно! Току-що научили българската азбука, децата с лекота запомняха новата фонетична азбука, където всяка буква отговаря на звук! Така, както е в нашата. По-късно вече се обяснява, че Аа е буква с име "ей", пък се чете почти "е" в думи като "епл" - ябълка. ;-)
Резултатът беше, че учениците ми започнаха да четат и пишат свободно още във втори клас, докато повечето други деца изпитваха големи затруднения в тези умения до края на начален курс - предполага се и нататък. То си е жестоко да принуждаваш едно дете да запомни как се произнасят, примерно 20 нови думи за деня - без да му ги запишеш по някакъв начин!
Такива учителки като Калояновата виреят доста по нашите ширини - просто защото няма никаква политика от МОН, която да ги спре да изтезават децата. Горките български деца! ... Сега написаха разни пожелания срещу зубренето в новата Програма тази година - до края на 2006 трябва да влезат в нов Закон за народното просвещение - да видим...
Таничка, моля те да покажеш един от изобразените жестове за произнасяне на английските звуци! Толкова е интересно всичко това - поне за младите и нови учители по английски - нака да разберат, че това е истината!
Ентусиазмът на дъщеричката ти е толкова нормален за едно умно дете, попаднало в умна образователна система!
Успех!
Благодаря много за информацията - развълнува ме рано-рано сутринта на 8 декември!
Чести празник на всички бивши и настоящи БГ студенти!
:-)
Знаеш ли, колко битки са били 10 години от живота ми да бъда полезна с това, което правя! И не мога да кажа, че първите 2 в тоталитарни години са били по-тежки от следващите 8 "демократични" такива - напротив, демагогията зарува завинаги. Просто белите лястовици са трепят да направят децата ни щастливи, чернилката ги залива отвсякъде, и накрая те си отиват от света преждевременно, макар и обожавани от стотици деца... Тъжно...
А живеем сред толкова интелигентни хора в Бг, продукт на тази система... Тук виждам точно обратното - много по-добра методика на обучение (това се отнася и за 12 годишните, върху които също имам наблюдения), а самата нация, от храната ли, от задоволеността ли, е уникално тъпа, ама няма сравнение просто. И думата "трудолюбие" не подлежи на съчентание с думата "американец". Поне не като деца. После двигателят "пари" си върши работата. Амбицията е само по веригата "учение-добри колежи-добри пари".
Точно както ти описваш А - точно така е: тя знае, че буквата се казва "ей", но звукът е "пеперудката ае" (нещо не мога да пейстна фонетичния знак - все се превръща във въпросителна) и тя го съчетава със знак (отначало си мислехме, че знаците имат нещо общо с езика на глухонемите, но май няма да се окаже така...). После, като види "нямо Е" веднага издекламирва "Silent E at the end of the word makes the A (ей) an A (ей)" и точка. Другата декламация е"Silent E at the end of the word gives the vowels their names" - декламациите са и под формата на къси песнички - ха, ходи ги забрави, ако можеш.
Много ми е интересно. Като дете се чудя... А не вярвам да са по-добри специалисти от нашите. Мислех си, че като дойда сред хора, които не харесвам, ще стана сто пъти по-голям патриот. А те ме изненадват непрекъснато... И ме е яд от това, но доброто трябва да се отчете.
Повечето от управляващите нямат никакъв личен стимул да работят за общото благо, а са заети да се окопават на местата, където се намират, създавайки мрежа от връзки.
Ако училището се издържаше от хора, които имат пряко отношение към работата на учителите, и финансирането зависеше от качеството на учебния процес, то тогава няма да държат на работа преподаватели, които умеят единствено да се кланят на директора.
Ама няма какво да му се ядосваш на хубавото! Трябва да им се признае - Щатите са пословични с доброто си образование!
В смисъл на практично, здраво, логично и най-вече ясно - по думите на Б. Франклин още! Друг е въпросът, че - както съм чувала - не е масов гладът към знания и култура в средното училище! Ама за това ти ще кажеш - например в твоя град как учат децата - колко процента горе-долу отиват в колеж след гимназията? Момичета? Момчета? ...
Голямата болка, разбира се, е за нашите ширини! Направо в кожата си не мога да се побера като гледам как се изтезават цели випуски деца през последните 12 години с гадни учебници, дето само като ги погледнеш и ти се отщява животът - бяло поле не се вижда от наблъскан текст със ситен шрифт при това! Пълни с досадни анализи на академично ниво, напълно невъзможни за привличане на тийн-внимание! И като добавиш жестоката програма от 7 часа дневно без почивка освен едно голямо междучасие от 20 мин - абсолютно нездравословен режим, просто е невъзможно да имаш пълноценен седми час по който и да е предмет - картинката става прозрачна. Едни съсипани випуски, които после отиват да "учат" в още по-измислени университети при още по-измислени преподаватели. Всъщност - при въпросните автори на същите тези забележителни "учебници".
Без разлика в университета!
(В момента се ужасявам от моралния образ на един професор от Софийския университет! На какво ще научи такъв човек децата, питам?).
Скоро ти написа, че в САЩ било като у нас преди 20 години - със зъболекарските материали. Ще бъда щастлива, ако след 20 години постигнем наполовина тяхната образователна система - тогава с нашите прекрасни деца България просто ще заблести и ще се измъкне бързо-бързо от всичката кал. И вие ще си дойдете тук, разбира се! :-)
Като бяха малки моите деца, аз забелязах, че произнасят неправилно, по детски, някои думи (на български). За да ме разберат, когато ги поправям, аз ги научих на азбуката още като съвсем малки: дъщеря ми знаеше да чете на три и половина, и синът - на четири години. И наистина имаше резултат, този, който целях. Разбира се, говорим за разчитане на дума, а не за четене на книги. Понеже нашата азбука отговаря на звуците, може да се каже, че точно съм им въвела фонетично четене от съвсем малки, и децата го възприеха много добре.
Понеже БГ език има фонетичен правопис - ти все едно си ги научила на фонетичната азбука.
Просто на английски език се пише не-фонетично. Пишеш 5 букви, а четеш 3 звука. Примерно пишеш eight, а четеш /eit/ - последното го четеш буквално - ейт. Затова във всеки добър речник на англ. до думата се дава и транскрипцията - фонетичното изговаряне на думата - за да знаеш как да си я прочетеш, как да я произнесеш. Инак не е възможно да запомниш всичко.
Във френсия език например има няколко правила, които се запомнят и вече нямаш проблеми с правописа (да не повярваш!
Но в английския не е така, има около 20 процента изключения от правилата и затова трябва да си се види фонетичната транскрипция на всяка дума. В СУ ни учехи да траскрибираме фонетично цели изрази, така както се чуват - слято, като нормален говор.
Затова а толкова важно децата първо да научат фонетичната азбука (тя не е кой знае колко различна от основната азбука, има 5-6 нови знака) и после A B C D. Но иди че го обяснявай тука на корифеите в МОН дето не знаят има ли изобщо деца в БГ.
Не ми се припомня дори. Децата ни винаги са били опитни мишки. Да не говорим, че по средата на учебната година веднъж смениха и учебниците. Много търпеливи хора сме, за жалост...
че това излишно ги натоварва с още една графична система, която на този етап не им е необходима. Чак когато децата порастнат достатъчно и обучението стане по-интензивно , съответно и тяхното учене стане по-смостоятелно те ще имат нужда от транскрипцията и тогава тя няма да бъде и толкова сложна система за овладяване от тяхна страна. Това , което ти каза направо взриви разбиранията и знанията ми по въпроса. В самите Teacher's учебници изобщо няма и следа от подобна разработка на материала. Много те моля , дай малко повече подробности за системата. Искрено ще сме ти благодарни всички, които се занимаваме с това.