Диахронично* (2). Съвременни фонетични редувания и исторически палатализации
Заглавието нарочно е сложно – за да се замислят нефилолозите сред вас, че понякога, с цел да се обясни нещо съвременно и наглед дребно, се налага да се върнем далеч в миналото и старателно да го “разчленим”.
В една публикация Таничка се чудеше как е правилно да се напише (а и да се каже всъщност): паркинги или паркинзи? С колегите в службата сме се питали също: куплунги или куплунзи? Същевременно без колебание употребяваме лозунги, митинги, хирурзи, геолози.
Защо всъщност езиковото ни съзнание се раздвоява в някои случаи? Да надникнем за малко в миналото. Учените смятат, че преди хилядолетия е съществувал т.нар. праславянски език – езикът, който са говорели славяните в своята прародина, преди да се разселят и да се обособят в три групи: южни, източни и западни. Той в известна степен е хипотетичен, доколкото не е засвидетелстван писмено и може да се възстанови само теоретично.
В случая за нас е важна една промяна, настъпила в звуковата му система. Нарича се втора палатализация и засяга съгласните к, ги х, които при определени позиции в думите се заменят съответно от ц, з и с. За любознателните ще кажа, че в праславянския език к, г и х са били твърди съгласни и когато са се намирали пред предни гласни, са се превръщали в меките тогава ц, з и с, които също са имали по-предно място на учленение. Причината за тези звукови промени е действащата в късния праславянски език тенденция към синхармонизъм, т.е. към съзвучие. При втората палатализация редуванията к~ц, г~з и х~с са настъпвали в позиция пред гласните е и и, обаче не пред всяко е или и (за да е по-сложно, разбира се), а само пред онези, които са наследници на индоевропейските дифтонги ai и oi.
Точно това и, което днес се среща във формите за множествено число на съществителните имена от мъжки род, е от такъв дифтонгичен произход и навремето е омекчавало предходните съгласни к, г и х, а днес е причина за съмнения и въпроси. Сега вече може би ви става ясно защо казваме ученик, но ученици; залог, но залози; монах, но монаси. В езика ни, от една страна, се пазят резултатите от разглежданото историческо редуване, което преди векове е било последователно. От друга, поради факта, че звуковият закон, наречен втора палатализация, отдавна е престанал да действа, днес се срещат доста изключения. Сред тях са и съществителните, завършващи на -нг: паркинг–паркинги, куплунг–куплунги, дансинг–дансинги, пудинг–пудинги...
–––––––––––
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхното историческо развитие и последователност.
Диахронично (1). За историята на някои думи
Диахронично (3). Чуждици ли? Нищо ново под слънцето...
Изглежда изключенията в последно време не са никак малко. Възползвам се от темата, обръщайки се с голяма молба към теб, да ни разясниш един езиков проблем (според мен има някаква връзка и с палатализацията), в който задълбахме преди време тук, но така и не успяхме да стигнем до категоричен отговор. Ставаше въпрос за употребата на съществителното име човек в множествено число при използване на бройната форма. Признавам си, че се опитах да следвам някаква логика в разсъжденията си, но това не ми помогна особено. И така, как е правилно да се каже: „двама човека” или „двама човеци”?
А иначе: страшно ти благодаря за чудесната статия!
Изобщо проблемът за бройната форма е много сложен, тя е претърпяла (а и в момента търпи) странно развитие и вероятно затова е предмет на доста научни изследвания и дискусии.