Образование 27.04.2006 Pavlina 2461 прочитания

Диахронично* (1). За историята на някои думи

На Ентусиаст, който си задава
етимологични въпроси, докато работи

Съвсем скоро в една публикация в блога авторът се питаше защо наричаме братовчедите и племенниците точно с тези думи, след като първата явно означава ’братово чедо’, а втората – ’някой от твоето племе, т.е. роднина’, и дали не е редно названията да са разменени. Някои от коментиращите се плеснаха по челото и казаха (приблизително следното): “Ей, вярно, как не съм го забелязал(а) досега!” Други пък се отклониха ;) в разяснения на различни роднински названия. А братовчедите и племенниците и досега си стоят неразнищени… :(

Признавам, че този въпрос ме изкуши професионално. Първо, справка в речниците на старобългарския език. Думата братоучедъ е засвидетелствана писмено в Супрасълския сборник (средата на ХI век) – това е най-обемният старобългарски текст, запазен до днес. При едната си употреба несъмнено означава точно това, което подсказват двете й съставки: ’племенник’ (братово чедо). Среща се обаче и втори път и там не е много ясно какво се крие зад лексемата (я да въведа един термин :) – дали ’племенник’, или ’братовчед’. Тъй като въпросът е етимологичен, нека да се обърнем и към етимологичния речник. В края на статията за думата братовчед се посочва, че тя е новообразувана от формата за множествено число братоучеда. Казано по друг начин, те са братови чеда, братовчеди, а после думата е започнала да се употребява в единствено число – тогава се е преосмислила (това вече е мое тълкувание) и е започнала да означава какъв се пада единият по отношение на другия.

При племенник нещата не са толкова сложни и интересни според мен, понеже по-широкото значение ’роднина’ по-късно се е стеснило до днешното.

Историята на думите е страшно интересна понякога. Те просто са олицетворение на Хераклитовата максима “Панта рей” (Всичко тече, всичко се променя). Възникват си неясно точно кога, хората ги употребяват, за да назовават с тях това и онова въз основа на някаква неписана договореност, после неусетно понятията, които означават, леко се променят, разни думи изчезват, появяват се нови… А векове по-късно някой като мен прави опит да обясни как е станало това :).

И за да не бъда голословна, ето ви примери. Преди около едно хилядолетие думата бистър (быстръ) се е използвала в езика ни със значение ’бърз’. Онези, които владеят езика на Пушкин, веднага ще направят асоциация и ще кажат: “Ами да, в руския и сега е така”. И неслучайно, бих добавила аз. В онова далечно минало българската реч е била много по-близка до руската, в която се е съхранило изконното значение на лексемата. Днес използваме бистър само когато говорим за течности, и разбираме ’прозрачен, без примеси’. Как се е стигнало до тази семантика (хоп! – още един термин)? Обяснението е, че прилагателното быстръ се е употребявало като определение към вода. А водата, която тече бързо и не се застоява, е чиста, бистра. В съвременния български език е останало това значение, а ’бърз’ е отпаднало, поето е било от други думи.

Не знам дали тази статия ще ви заинтригува, но съм 99-процентово убедена, че това, което ще прочетете след малко, ще ви направи впечатление. Защо ли? Защото е свързано с един приятен глагол – целовати. Пак се връщаме около едно хилядолетие назад и установяваме, че това действие освен по познатия ни начин се описва и така: ’поздравявам, приветствам’. Днес целувам означава само… Нали не се налага да обяснявам? :) Е, ако някой от нашите прадеди е искал недвусмислено да каже, че е целунал някого, е употребявал глагола лобызати.

За да не ви отегчавам, накрая ще спомена само няколко думи, които са изчезнали от езика ни, но на мен много ми харесват, понеже са благозвучни: ланита, ’буза’; л­ежая, ’квачка’, глаголати, ’говоря, казвам’ (тази дума е била много често употребявана, но това не е попречило да отпадне).

А списъкът на новопоявилите се е доста дълъг. Мога само да го започна с някои думички, които всеки ден срещам в коригираните от мен текстове: енджин, зумвам, имейл, куест, слайдшоу, темплейт, хоствам… Ех, в технологични времена живеем…

–––––––––
*От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

Диахронично (2). Съвременни фонетични редувания и исторически палатализаци

Диахронично (3). Чуждици ли? Нищо ново под слънцето...

Диахронично (4) За степенуването на прилагателните и наречията

Категории

Реклама

Коментари

Teri
Teri преди 20 години
Тази вечер през няколко минути поглеждам за обещаната публикация и тъкмо преди да си легна, Хоп, ето я! :)
Много е интересно! Вече знам повече неща :)
Pavlina
Pavlina преди 20 години
Радвам се, че е представлявало интерес за тебе. Доста усилия положих, за да приведа старобългарските думи в приличен вид, но не успях да ги напиша както трябва. Скърцайки със зъби, заместих малката носовка и ятовата гласна с буквата “е”, а йотуваното “а” – с “я”. :( Може би ще трябва да се помисли за по-лесното използване на някои специални шрифтове в публикациите – не от глезотия, а за коректното изписване на думите. :)
Teri
Teri преди 20 години
Това при уеб е доста трудно постижимо, прави се с картинки, не със шрифтове :(
Pavlina
Pavlina преди 20 години
Ех, Куини, защо поне 10 % от българските учители не са като тебе! Нивото на българското образование щеше да се вдигне чувствително. Аз рядко правя комплименти, но сега не мога да се въздържа. Рядко любознателен човек си, непрекъснато експериментираш, предследваш целите си... Мога да изброявам още, но ще спра дотук. Уж знам, че си такава, и пак успяваш да ме изненадаш!

А за шрифтовете вече говорих с Тери. Ще се опитам да поправя старобългарските думи.

Историята на езика, не само на думите, е приказка без край. Може да бъде продължена. ;) Например с “Диахронично (2)”.
queen_blunder
queen_blunder преди 20 години
О, благодаря ти, за хубавите думи:) Сигурно знаеш, че на един даскал е достатъчно да кажеш една добра дума и той се чувства окрилен за дълго време.

Лично аз ще очаквам с огромно нетърпение публикуването на "Диахронично (2)" :)
entusiast
entusiast преди 20 години
Мерси за посвещението :)

Наистина много добра статия!

И аз съм филолог, е на един държавен изпит разстояние. Никой обаче не може да ме убеди, че етимологията е точна наука. Имаше даже един научен виц по въпроса, ама къса памет...
Shogun
Shogun преди 20 години
Павлина, чудиш се дали ще ни е интересна статията ти.

Аз мога да говоря само за себе си:

Ако има и цяла книга по тези въпроси - това ще ми е любимата книга!!!

И непременно ме включи в курса по старобългарски... Wink
Така де, някои имаме инженерно образование и не сме имали късмета да учим такива неща... а са много интересно. История на езика - вълнуващо!!!

Чела съм, че някои думи, които са смятани за турцизми, всъщност може да се окажат прабългарски. Ясно, че нещата сигурно са доста спорни и подлежат на тълкуване...
Pavlina
Pavlina преди 20 години
Мисля, че етимологията няма претенции да бъде точна наука. Особено когато липсват категорични и неоспорими писмени данни за лексемите. Често се прибягва до сравнения с думи, запазени в диалектите или използвани в родствени езици, и на тази основа се правят умозаключения. Може би тъкмо затова е интересно да се проучва подобна материя.

Shogun, честно казано, не съм очаквала, че историята на езика ще ти се стори толкова вълнуваща. За курса по старобългарски с предимство ще се ползват инженерни кадри, за да балансираме по някакъв начин техническия уклон в образованието им ;). Ако пък владеят руски, това ще им бъде от полза, понеже в старобългарския език има седем падежа. Обаче се подготви да учиш доста окончания, защото има три числа и няколко склонитбени типа при съществителните: по о-основи, jo-основи, а-основи, ja-основи, u-основи, i-основи, консонантни основи... За местоименията, причастията и глаголите няма да говорим засега.


Сещам се за доста теми, по които бих могла да пиша в бъдеще – например за някои граматични особености в съвременния ни език, които са наследство от старобългарския, за отликите между нашия език и другите славянски езици. Ако ви е интересно, ще има продължение :).

Shogun
Shogun преди 20 години
На мен много ми е интересна връзката на съвременния български език с езика на прабългарите и траките. Интересно ми е какъв език са говорили старите българи, от времето на Черноризец Храбър и защо този език се нарича (или греша?) старославянски, след като в държавата ни към онова време поне два века господстваща роля са имали прабългарите. Тези, които са управлявали държавата, макар и позагубили позициите си след предизвиканата атака на Борис срещу старите български родове, все пак не може да не са оставили отпечатък - сериозен отпечатък - върху езика.

Бих чела по въпроса, но не знам къде. Затова ще съм благодарна за поредица от публикации, а и за посочване на литература.

Разбирам, че такава "археология" на езика е трудна, и затова е важно да се знае кое се смята за доказано и кое са си само предположения.

П.П. А по руски съм държала държавен изпит, и то не къде да е, така че съм готова за предизвикателства. Tongue out
queen_blunder
queen_blunder преди 20 години
Ха, с Shogun пак мислим еднакво :) Аз също съм умувала над въпроса защо се е наложил славянският език, а не езика на старите българи, след като те са управлявали в продължение на столетия.

Знаем, че славяните били повече на брой, но дали това е достатъчна причина за налагането на славянския език? Той се запазва до наши дни, защото е писмен и специално за него е създадена азбука, докато от прабългарите (доколкото ми е известно) до нас са достигнали само няколко думи.  

Изобщо това е интересен политически ход на княз Борис, който е инициатор на цялото това дело. Знаем, че той е искал да изкорени езическите идоли от своята страна и затова покръства народа си. Заедно с приемането на християнството е трябвало обаче да се направи още един избор: на какъв език да се говори в църквите и да се пишат богослужебните книги. Защо е бил предпочетен славянският език? Лично аз нямам конкретно обяснение на този въпрос.
Pavlina
Pavlina преди 20 години
Ей, вие, любопитно-любознателните, хората докторати пишат по тези теми! Трябва много обстойно да проуча въпросите, които сте задали, за да ви отговоря що-годе адекватно. Smile