"Върви, народе възмутени"
24 май - най вълнуващият празник за учителя. Ден, в който той получава благодарности, цветя и награди за своя неуморен и самоотвержен труд. Колко усмивки, колко емоции! Забравили за обидите, за болката и плювните, с които са ни обсипвали, ние крачим под звуците на химна "Върви, народе възродени" редом с нашите ученици, горди и щастливи, пред очите на аплодиращите ни граждани. А там, на "вишката", благодарното общинско ръководство ни маха с ръка. С тържествен глас четецът по високоговорителя съобщава за нашите високи резултати и постигнати успехи. Приветствени речи, грамоти и концерти в наша чест. И ние, стъкмени с най-новия кат, купен с парите от работното облекло, с разтуптени от умиление сърца се просълзяваме от толкова много обич и внимание, с което ни обгражда обществото в този ден. Ден на признателност, на поклон пред учителя. Каква пародия, какъв фарс! Какво манифестираме пред обществото- нашето безволие и търпение към униженията, на които сме подложени? Докога ще бъдем стадото, водено от лош пастир? Докога ще плащаме данък на общественото мнение, което видите ли очаква от нас едно разумно поведение, прилягащо на учителя. Искаме да се чуе нашия глас? Можем да го направим. Манифестацията на 24 май може да стане манифестация на нашия протест. Всичко зависи от нас. Избирайте - примирени или възмутени .
Много силен първи пост, написан с болка в сърцето! Разбирам те и се подписвам под всяка твоя дума. Аз лично ще бъда от протестиращите, защото тежкото положение на българския учител вече не се търпи!!!
Ралица и Поли! При нас много често родители на ученици правят фондации за да помагат на училището с пари. Но тогава само те в своята фондация распределяват своите пари за материалната поддържка хем на училището и училищен процес, хем на добавките на учителските заплати. И тук нищо никакви директори и ръководители не могат да направят - ако родителите искат да платят на този или онзи - точно така те и правят. А директорката? Тя, разбира се може да изказва своето мнение, но то не е решаващо там.
И мога да ви кажа, че в някои училища имаме сега сериозни конкурси за заемане на вакантни места. И родителите на деца имат сериозно влияние на политиката вътре училището. Може би понякога прекалено сериозно.
На нас, учителите, са ни вменени безкрайно много задължения и никакви права. Дори нямаме право да изразяваме мнението си, особено ако то е в разрез с позициите на началниците.
Ние носим изцяло отговорността за всяко нещо, което се случва в училище. Поставени сме в трудни условия на работа: липсва материално-техническа база, лоши са учебниците и учебните програми, в много училища властват некадърни директори, които, каквото и да правят, са недосегами, защото всичките те имат подкрепа от инспекторат и министерство. Тези хора не разбират, че живеят на наш гръб, и в крайна сметка се получава една неестествена зависимост: вместо най-важните хора да са учениците и учителите, става обратното - длъжни сме да изпълняваме спуснати отгоре указания, които не са обмислени и компетентни.
Родителите са напълно изключени от този процес, те са външни лица, с които се срещаме на родителска среща, а не хора, които участват в политиката на училището. И това е огромна грешка, защото, ако родителите бъдат допуснати до училището, няма да се вършат беззакония и да се заблуждава обществеността.
Има и други, които са много добре информирани по всички въпроси, но не смятат за своя отговорност до се номесват по какъвто и да е начин в образователния процес.
Има и родители, които са готови да подпомогнат училището, но само в случаи когато децата им са "заплашени" по някакъв начин (преместване, изключване и др.). В нашето училище почти винаги, когато си чуе, че някой щи бъде изключен се появяват някакви новости - нова дограма, ремонт на тоалетните и все неща от този сорт.
И най - накрая има една част от родителите (която по мои наблудения е доста малка), която се опитва всячески да помогне на детето си, на класния, на ръководството и вобще на училището като институция.
Това невежоство и от тази незаинтересованост на родителите обаче, се отразява и на учителите. Едно, че ги притискат всячески от ръководството и от друга страна разпуснатите и нагли (малко грубичко казано) ученици - това си е жив психически тормоз.
Има нещо сбъркано в начина ни мислене.
В такива условия кажете ми: кой е по-главен - някакъв си инспектор или съветът на фондацията, който ни в какъв случай не зависи от властта?
Знаете ли къде те са видяли тези инспектори? Аха - точно в това място!
Но това не сваля, разбира се, никакви задължения от правителството и институциите му пред страната и обществото. Тук Вие сте прави напълно.
Но аз не мога да разбера - какво се случило? Моят ми опит ми говори обратното: в 1976 година, когато аз бях в Българията, социалния статус на даскал беше висок. По-висок от този в Съюза. Аз имам предвид тъкмо уважението към професията.
Но на мене ми е нещо дико да чувам, че родители могат да изразяват мислите си пред децата им с такива думи: "оная лудата, дето ти писа двойка".
Какво се станало с България?
Много е тъжно и жалко, Марк :(
Споминавате ли най-главната заслуга на Паисий Хиледарски? Всъщност неговата заслуга беше не в това, че написа историята (тя не е пълна и научна - има и по-добри писанията), а затова, че с писанието си и с големия си труд в най-горките времена е създал условия за националното възраждение.
И аз си мисля, че ннямало би била никаква България в 19 век, ако би св. Паисий не бих направил работата си в своето време. Без да чака никакви плодове от своя труд при живота.
Сибила, уверявам те, още по-страшно е, когато т.нар. "социален статус" е висок, а отношението е същото! "Коя е тя, че да КАЗВА! Да ми оценява умното детенце с НЕотлични оценки!" И върви после го учи, същото това дете - на каквото искаш! Дали на "наука", или на морал, на други там "измислени" ценности, на каквото можеш!
И съвсем в тона на поста...Обичам го този празник, обичам го и го тача може би повече от всеки друг! А никога досега не ми е било толкова НЕПРАЗНИЧНО, тъжно, болно...и никак не успявам да се отърся от проблемите, защото те УТРЕ са отново при мен - по-болни от вчера!
Ето какво пише за учителите в нашия учебник по Човекът и обществото.
Учителите. Те били най-образованите хора в селището. Всички се отнасяли с почит и уважение към тях, защото били носители на знанието. Освен че учели всеотдайно учениците, те помагали и съветвали за много неща възрастните. Изпращали дописки във вестниците и искания до властите. Отваряли училища, организирали читалища. Подготвяли театрални представления. Много от тях пишели учебници. Така просвещавали и млади, и стари.
Днес, в условията на демокрация, виждаме, че картината е съвършено различна. Няма и следа от някогашното уважение и почит, както и от желанието на българите да се стремят към познание.
Чуй тези две истории за учителите :)
Но се пък настоявам да отговорите на себе си на въпросът:
Дали това е точно демокрация? Не е ли това нещо друго,не бъркаме ли названията? Не мамим ли себе си с неточни имена?
Понякога точно име на явление дава ни ключ към много неща.
Така нареченият " Димитър" в предаването е Пламен Михайлов от 138 СОУ !
Тук при нас съвсем умишлено се осъществява насилие върху онези учители, които казват истината за беззаконията и престъпленията на директорите. След като един учител бъде първо смачкан и след това уволнен, институциите в образователната сфера по никакъв начин не го защитават и това се прави много организирано. А това, че по някое време съдът го е възстановил на работа, както се вижда, не помага с нищо, за да се защитят трудовите, пък и човешките му права.
Но аз вярвам, че усилията, които се правят, не са марни и напразни.
Не знам, но вярвам.
И освен всичкото - животът не се звършва с мен. И след мене ми ще живеят хора.
Но на мене ми е много странно, че имате такива проблеми в България, щото не е тъй отчайващо голяма както САЩ или Русия или Китай. Всичките българи са по-близки един до другиго.
Знаете ли - де умрял бившия най-могъществени и най-влиятелен първия секретар на Московския обком на КПСС тов. Гришин?
Няма да си поверите: в опашката на едно осигурително бюро, очаквайки своя ред за прибавката към пенсията му. Най-страшната смърта за него е трудно да си представим.
Има, има в света Господ и велика е мъдростта му!
В момента управлява коалиция, която спечели 2/3 от гласовете на избирателите, и тя очевидно не иска да плаща за образование. При наличие на такъв обществен консенсус по въпроса не виждам какво може да се направи, освен преквалификация и друга работа у нас и в чужбина или другата схема с частните уроци. И в двата варианта доходите скачат в пъти. Помнете ми думата обаче, един ден ще се търсят кадърни учители и няма да има.
Информация от медиите:
"Варненските учители възнамеряват да не участват в церемонията по връчването на награди “Варна” в сферата на просветата, която ще се състои на 23 май във Фестивалния и конгресен център.
Проявата е в знак на протест срещу политиката на община Варна в сферата на образованието, заяви зам.-председателят на КТ “Подкрепа”-Варна Стойко Атанасов. Според него през последните шест месеца се наблюдава незаинтересованост към дейността на синдиката от страна на общинската администрация. Въпреки че е налице диалог, работата на синдикалната организация се омаловажава, каза още Атанасов. Варненските учители няма да присъстват и на честванията по повод 24 май – Деня на българската просвета и култура и славянската писменост. На този ден те планират да протестират символично с лентички. Окончателното решение за символичния протест ще се вземе на 22 май, когато ще се проведе извънредно заседание на синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”, информира Атанасов.
Основните искания на учителите са за повишаване на трудовите им възнаграждения. В момента основната заплата на преподавателите е около 300 лева. Те не са доволни и от предстоящото въвеждане на диференцирано заплащане на учителския труд. Критериите за диференцирано заплащане не са уточнени, не е ясна и категоризацията на училищата, коментира зам.-председателят на КТ “Подкрепа”-Варна.
От синдикалната структура на КНСБ в морската столица заявиха, че в момента се прави допитване до членовете на 120-те колектива в учебните заведения за готовността да бъдат предприети конкретни действия. Край със символичните стачни действия и символичните заплати, каза председателят на местната структура Веселин Рашев. Или ще стачкуваме безсрочно до постигането на споразумение с МОН, или въобще няма да стачкуваме, допълни той."
И не съвсем по темата с протеста, но май наистина не е имало КОГО да попитам - вие в столицата КАК празнувате 24-я ден на май? Имам двама племенници, едната отдавна студентка, другият деветокласник...т.е. по няколко пъти им се е случило да "преживеят" този ден. Е, много години по ред взаимно си се чудим - те на нас, аз на тях! За тях 24-ти е просто един неучебен ден! Без значение дали са в София или извън нея. Миналата година племенникът ми ЗА ПЪРВИ ПЪТ участва в празнично шествие - тук, при нас, защото сестра ми и зет ми бяха отишли в чужбина и той беше на "бабин дом" и за пореден път ми се наложи да обяснявам кое му е празнично на празника :):)
...Та...хубава е снимката с Първанов, Биолчев и сие, но КАКВО се случва в така наречените ви масови училища /и в нетолкова масовите (защото и за двамата се води, че учат в "елитни")/?