Въпрос - свързан със тестовете в края на годината,от МОН
Уважаеми колеги,
често си задавам въпроса,каква е ролята на тестовете,които МОН провежда в края на годината?Да провери знанията на учениците,да отчете работата на учителите,или да ги провежда че да отчита ,че прави реформа?Може ли по знанията на ученика да се съди за работата на учителя,като научно е доказано че 30% от знанията на ученика зависят от учителя,а 70% от ученика.Според мен е по реално да сравнят оценките от теста с годишнште оценки на ученика.Ако те съвпадат,значи този учител пише обективни оценки.Това за мен е важен критерий за работата на учителя.До кога колеги,ще се плашим от двойките?Докога учителя ще е руган от всякъде,че учителя пише двойки?Докога няма да има повтарящи ученици?Мисля,че когато има повтарящи ученици,ще имаме и добро образование!Аз съм в края на трудовия си стаж и сигурно няма да доживия възход на българското образование.Докато учителя е обруган за двойките,ние толерираме мързела на българския ученик.Моля за коментари по този въпрос!
Миналата година проверявах.Не съм завишавала, но това не значи,
че не се случва никъде. Тази година моите ще ги проверяват(четвъртокласник съм).
Аз отлично знам възможностите на децата.Цяла година ,обаче, все с тази мисъл работим-Какво ще покажем на проверката? Използвам го като стимул, защото мотивацията на учениците за учене е слаба, поне при нас.
Това за отличниците, за огромно съжаление, е вярно...
Също така знанията на ученика не са критерий за работата на един учител, ако не се регистрира по някакъв начин напредъка на всяко дете във времето: например да се засече и да се види каква е разликата в нивото му на подготвеност в началото и в края на една учебна година.
Всеки учител знае, че много повече са усилията, които влагаме при работа с деца, срещащи трудности в овладяването на учебния материал, отколкото с отличниците. Тогава защо трудът ни ще се оценява в зависимост от броя на попадналите в класа отличници?
Куини, "конфликт на интереси" се нарича казусът, при който в неголям град НЕ МОЖЕШ да изпратиш детето си да учи нещо, независимо какво, на курс при учител, който по случайност работи в същото училище, в което учи и детето ти! Няма значение, дали, например!, изучаваното в курса по никакъв начин не се припокрива с учебния материал; няма значение също, че в това населено място, също например!, никой друг не предлага ТОВА обучение! Налице е конфликт на интереси, учителят е попълнил добре познатите ни вече декларации със страховит текст за невярност...а родителят и детето - техен си проблем, като толкова искат да се учат, може и в съседния град!
Съжалявам, ако написаното се явява "офтопик"! Просто словосъчетанието "конфликт на интереси" напоследък предизвиква у мен едни интересни мисли...За протокола: аз не попадам в горните групи, т.е. не съм засегната страна. Това някак не ми пречи да се ядосвам заради "ближния"...
ladien, задавате риторични въпроси, чийто отговор за съжаление никак не интересува тези, които могат да променят ситуацията! И до второ пришествие да си говорим тук, дълбоките причини за това всички да вървим срещу принципи, правилници и най-вече срещу интереса на децата, всички ги знаем...А законите на физиката не могат да се заобиколят...
Напълно си права tina_xris! А каво да кажем ние от неголемите села? Ако живеехме в нормална държава бих осъдил държавата за ограничаване на личните ми права. Недоумявам с каква лекота се прокара сталинския закон за частните уроци. Помислиха ли тия там горе на кого помогнаха с него? Защо здравния министър не забрани на лекарите да лекуват на частно гражданите от своето родно място?
Според мен по-добре беше тази дейност да се регламентира официално от училището и който има възможност и нужда да се възползва от нея. А колкото до наличието или липсата на интереси, това най-точно може да го каже не учителя или някакъв си там министър, а самият родител, който трябва да води детето си на 60 км. за частни уроци, защото в нашето село има само едно училище. Със експериментите в образователната система сега децата имат по-голяма нужда от самостоятелна подготовка. Наскоро един професор от ВУЗ се оплака, че има първокурсници, които не знаят таблицата за умножение.
Училището не е вече такова каквото беше. Децата идват вече на училище като на забавачница. Народът го е казъл:"с трици маймуни не се ловят"Със 30 годишен стаж съм и получавам чисто 480 лв. Няма заплата, няма частни уроци, не мога вече да напусни и системата-"самозадоволявай" се. Като отидеш в болница не те питат каква ти е заплатата, не те питат дали си здравно осигурен, а викат първо "дай".В една държава живеем, а прилагаме различни стандарти!
Обществото има много погрешна представа за частните уроци.Когато имах възможност да давам, никога не съм приемал ученици, които искат да ги готвя за контролни, класни или за повишаване на оценката. Приемал съм само тези, които се готвят във ВУЗ. И съм го правил за да мога и аз да изуча моите деца, а не да забогатея. Аз също нямам надежда като ladien, че ще доживея възхода на българското образование. Жалко за българските традиции!