Ние питаме!

До МОН – София

Учителите от ЕГ „Акад. Л. Стоянов”

Благоевград – 2700

Ул. „Марица” № 4

НИЕ ПИТАМЕ

1. Защо не се смята за работно време изготвянето на разпределенията през летните месеци и самоподготовката на учителите за урочната им работа и за проверката на писмени съчинения?
2. Защо нагло се тиражира твърдението за „грамадната” отпуска на учителите, след като трудът ни вече не се смята за рисков? Нека честно да се каже на обществото, че в тази отпуска се включват и всички религиозни и национални празници, в които си почиват и хората от останалите професии (Коледа, Великден, 6. и 22.09, 1. ХІ., 24.05.), а през „ваканцията” се провеждат поправителните и приемните изпити, попълва се документацията и се правят нескончаеми отчети, дават се дежурства и се планира предстоящата работа от сформираните комисии! Зад всеки сценарий стоят по няколко учители, които никога не могат да ползват цялата си отпуска.
3. Докога ще се броят за работно време само часовете в училище, а не и самоподготовката и проверката на писмените работи, благодарение на които учениците стават студенти? И ние бихме искали да имаме реален 8-часов (а не 16-часов) работен ден. Защо само ние мислим за проблемите на децата дълго след напускането на училищната сграда, а не правим като повечето чиновници? Защо носим у дома писмените съчинения, отнемащи ни времето, което бихме могли да отделим за семейството и за приятелите си?
4. Кой печели от конфронтацията между отделните страни в учебния процес – учители, ученици и родители, от една страна, и от друга – медиите?
5. По-спокойно ли спят служителите от МОН, след като набеждават стачкуващите учители в нелоялност спрямо подрастващите чрез оказване на натиск – при положение, че ни поставят в състояние на постоянен стрес? За какво изменение на графика на учебното време става въпрос, след като на 15. 09. беше спусната заповед с него за учебната 2007/8 учебна година? Защо трябва да се предвижда ден за избори на поредните политически фигури, а не за даване на нравствен урок на обществото?
6. Защо не се помисли за възможността да бъде осигурена база за провеждане на нормално и ефективно интензивно езиково обучение в разделени по групи класове?
7. Защо се измислиха задължителните седмични консултации с родители и ученици, след като те ни търсят на практика денонощно при всеки възникнал проблем (и то – почти никога в сградата и в реалното ни работно време, като ни лишават дори и от няколкосекундната възможност за отдих през междучасията или след работно време)?
8. Кой служител от МОН, ръководено от човек, който никога не е бил учител, може да издържи като класните ръководители да се занимава с толкова (предимно излишни) административни въпроси и да попълва непрекъснато книги, тетрадки и формуляри за даване храна на статистиците?
9. Защо всеки 15. 09. започваме без дневници? Може би все пак и МОН има някаква – макар и съвсем „мъничка” – вина за „хаоса” в училище?
10. Защо часовете по български език и литература продължават да бъдат недостатъчни, след като ще има матура, която мотивираните учители и ученици горещо подкрепяме? Може би отдавна е дошло времето за обещаната актуализация на учебните програми и учебните планове. Винаги има откъде да се осигурят допълнителни часове, без да се ощетява цялостният учебен процес.
11. На кого е необходимо на ръка да се пише цялата документация преди издаването на дипломи на зрелостниците?
12. Защо учителските бележници се правят от хора, нямащи вероятно поглед върху изискванията за правилното им разграфяване (за да не отделяме по два-три часа за разчертаването им)?
13. Защо във времето на компютърните технологии класните ръководители изписваме на ръка предметите в личните дела и в другата училищна документация, разграфени по неприемлив начин?
14. Защо МОН не предложи механизъм за осигуряване на средства за текущи разходи, свързани с обогатяване и облагородяване на училищната среда?
15. Кой трябва да осигурява средства за обогатяването на библиотечния фонд? Докога това ще става само чрез епизодични дарения или чрез отстъпката от учебниците на децата?
16. Защо няма достатъчно средства за абонацията за специализираните издания?
17. Докога ще се прехвърля отговорността на всички останали инстанции върху учителите, които все пак се стремим да спасим доброто? Може би отново е дошло времето да се каже публично, че в една полицейска държава отношението към интелигенцията е като на мащеха към заварените ừ деца.
18. Защо не се върне неправомерно отнетият извоюваният преди 1989 година методически ден за самоподготовка и проверка на писмените работи на филолозите? Всеки учител би бил много по-полезен не като стои в учителската стая през „прозорците” и „порталите”, а като работи у дома по конкретните си задачи (защото на практика в училище не би могъл да свърши почти нищо между всички останали колеги при липсата на свободни кабинети и при двусменното обучение).
19. Докога учителството ще се поставя на колене – а съвсем мълчаливо ще се увеличават заплатите на други групи работещи, като манипулативно се създава напрежение в обществото?
20. Не е ли дошло време да се помисли за достойнството на българските учители, които и в дните на стачката продължават да изпълняват административните си задължения (изготвят и проверяват тестове, попълват напълно съзнателно доставените точно по това време закъснели дневници, подготвят презентациите си и уговарят закупуването на учебниците)?

Чакаме отговор!

Обобщено и написано от Красимира Кацарска,

"качено" от колегата й Росен Ангелов:)