Нещастието да си влюбен
За пореден път. Лудо, без уговорки, без обещания, безнадеждно... безнадеждно... как хубаво го казах сама. Къде се влюбвам в най-неподходящите мъже? Защо продължавам да се влюбвам, след като съм решила, че няма да влагам чувства? Защо продължавам да копнея, след като е безсмислено? Абсолютна агония и няма кого да обвиня за нея. Единствената му вина е, че се появи в живота ми. И въпреки проклетата болка, която ме раздира бих избрала всеки ден да го срещам и всеки ден така да ме боли. Понякога мечтая да ме докосне...да протегне ръка в моя свят и да ме накара да забравя всичко. Мечтая за абсурдни неща. Там където е той... не може да ме докосне. Няма нужда да ме докосва... Там където е той.. аз не съществувам. Чудя се въпреки това дали понякога мисли за мен... но това също няма значение. Невъзможно е...
Прости ми...прости ми, че се влюбих... Не ме кори, не трябваше така да се случва... Не бой се... ще убия тази любов, както много други. Ще боли и кръв ще капе, но някой ден сърцето ще прости. Надявам се и ти...
Прости ми...прости ми, че се влюбих... Не ме кори, не трябваше така да се случва... Не бой се... ще убия тази любов, както много други. Ще боли и кръв ще капе, но някой ден сърцето ще прости. Надявам се и ти...
Но последната дума винаги е котешка:)
Много нещо се омагьосах с това гадже. Има защо... Но ще пренапишем малко програмата, ще вкараме нови филтри и защитата е готова!
Ако има нужда ще ударим едно рамо. Примерно може да се съберем... да се напием и да си говорим за тях. Да пием до забрава. Сутринта вече няма да ги помним.
Идеята е страхотна. Остава само въпросът... можем ли да пием толкова...
Всъщност... не искам да забравя...
Днес съм подвласна на емоциите и в известен смисъл ми е мъчно, че не помня. Но от друга страна съм благодарна. Може би той не ме е заслужавал. Може би аз не съм била готова за него. Може би, може би...
Радвам се, че съм имала своите моменти, своите любови и раздели. Четейки се сега, явно съм била щастлива по някакъв друг начин, сякаш в друг живот.
В крайна сметка всичко е преходно. Когато научим уроците, които трябва просто продължаваме.
Имам един съвет към теб, BlackMoon. Наслаждавай се на всяко чувство в живота. Не се лишавай от нищо, но не забравяй и отговорността за решенията си. Животът наистина е кратък, но когато си в началото му не си личи. Живей и граби с пълни шепи.
Дали по- късно ще го забравиш е въпрос на избор. Моя е очевиден.
И след като дадох, неискан съвет ти пожелавам да си истински щастлива.
Радвам се, че си открила себе си, в част от моя живот. Постъпвай по- мъдро от мен. :)