avatar

Нещастието да си влюбен

За пореден път. Лудо, без уговорки, без обещания, безнадеждно... безнадеждно... как хубаво го казах сама. Къде се влюбвам в най-неподходящите мъже? Защо продължавам да се влюбвам, след като съм решила, че няма да влагам чувства? Защо продължавам да копнея, след като е безсмислено? Абсолютна агония и няма кого да обвиня за нея. Единствената му вина е, че се появи в живота ми. И въпреки проклетата болка, която ме раздира бих избрала всеки ден да го срещам и всеки ден така да ме боли. Понякога мечтая да ме докосне...да протегне ръка в моя свят и да ме накара да забравя всичко. Мечтая за абсурдни неща. Там където е той... не може да ме докосне. Няма нужда да ме докосва... Там където е той.. аз не съществувам. Чудя се въпреки това дали понякога мисли за мен... но това също няма значение. Невъзможно е...


Прости ми...прости ми, че се влюбих... Не ме кори, не трябваше така да се случва... Не бой се... ще убия тази любов, както много други. Ще боли и кръв ще капе, но някой ден сърцето ще прости. Надявам се и ти...