на М! и М...

Когато се хванеш за някого
и се движиш по тънкия път
над бездънната пропаст,
не можеш да пуснеш ръката му -
веднага от несигурност ще хлътнеш,
ще се срути пътят под краката ти
и може би ще повлечеш и другия...
Настръхвам от високите етажи
на недобре градени отношения...

Не можеш да я пуснеш и на равното -
без повод, от прищявка да си тръгнеш
след общото въжеигране някога...
Най-много мразя да съм вързана...

Не можеш да я пуснеш и по стръмното -
тогава най-жесток ще бъде удара,
че трябвало е да държиш ръката,
а не по своя път да тръгваш...

Измъчва ме съвест понякога
и навика ми ме прелъгва
нищо хубаво да не очаквам
и в себе си да се препъвам.