...къде си .....

 

...къде си ти,  когато вечер тиха ме обгръща

и сенките изплуват в мрака...

...къде си ти, щом леден вятър скръбта от скръб извае,

и с ледени ръце притисне, присвитото от болка тяло...

....къде си ти, с пресъхнала уста за тебе питам...

...къде си ти, когато парещи сълзи се стичат,

 и болката дъха ми спира....

..щом искам да крещя че те обичам,

 а с всеки следващ миг по нещо в мен умира....

....къде си ти...аз вече спрях да питам....