Щъркели
Дойдоха пак напролет щъркели
докоснаха с крилете си луната.
За ориентир им бяха къщите
И хиляди звезди във небесата
Над токовите стълбове строяха
гнезда от клечки и пера,
а сутрин дъждовете напояваха
напуканата, сушава земя...
Настана есен, слънцето увяхна
в опърпано от облаци небе.
Студена песен след незабравимо лято,
оранжево от пламъци поле...
Посока южна и поклон за сбогом
и може би – до идните лета,
Ако звездите бъдат благосклонни
и ако щъркелите долетят...
Феско,
няма да казвам нищо за стихотворението, защото вече ще си помислиш ,че ти се подмазвам.
Ама кото го четох и се сетих за едно друго нещо.Е, не поетично,но ми се срува любопитен факт. Та четох, че пощенските гълъби се ориентирали по миризмата, разпознавали миризмите на различните ветрове. Освен това имали способността да запомнят различни обекти, например кули на високи църкви и т.н. И при хубаво време се ориентират по слънцето, но при лошо питаш ли ги горките :-)))
Да питали ги и те казали , че имали и вгрдена магнитна карта :-)
Ама, Зилвя, то има ли по принцип пощенски гълъби? Дали все още се използва този начин за комуникация? Много готино би било. :) Да получиш писмо от гълъб :)
Феско,
че има, има пощенски гълъби. Въпросът е, дали сега се използват. Отговорът е - не знам. Но през първата световна война били използвани за изпращане на тайни съобщения.
Е това си е готово за някой буквар....
Ама защо да не долетят! Какъв е тоя песимизъм, бе Веско приятелю?
Оня анонимник съм аз. Ето ти оптимистичен вариант:
....благосклонни,
ята от щъркели ще долетят.
Ама в този случай го няма повторението "ако..ако...", от което малко се губи красота, но се печели оптимисъм. То за големи хора няма проблем и с малко песимизъм, аз го казах за като го включат в буквара - да не реват първолаците. :)
Или примерно:
"...
звезди отново благосклонни
ята от щъркели да доведат!"
Дойдоха пак напролет щъркели
докоснаха с крилете си луната.
За ориентир им бяха къщите
И хиляди звезди във небесата
Над токовите стълбове строяха
гнезда от клечки и пера,
а сутрин дъждовете напояваха
напуканата, сушава земя...
Настана есен, слънцето увяхна
в опърпано от облаци небе.
Студена песен след незабравимо лято,
оранжево от пламъци поле...
Посока южна и поклон за сбогом
и може би – до идните лета,
звезди отново благосклонни
ята от щъркели ще доведат...
Ето тоз вариант оставяме за букварите
Благодаря ви за оптимистичната гледна точка :)
Веско, много ми се иска всичките ти стихотворения (като това), които могат да бъдат възприети и от малките читатели, да се намират някъде на едно място, за да не ги търси човек из блоговете.
Страхотна идея за сравняване на чувствата, които изразяват двете почти едни и същи стихотворения, си дал и реализирал тука. Това е отлична задача за малките ученици, защото при анализ на стихотворение много често се иска те да характеризират настроенията в него.
Определено мога да кажа, че като поет, ти би могъл успешно да участваш в съставянето на учебник по български език в начален курс.
Привет. Трябва да коригираш някои неща, за да има ритъм и оригиналност. "За ориентир" нарушава ритъма и малко дразни. Би могло: "Отправна точка бяха къщите". Втора строфа - трети и четвърти стих малко се разминават като описание и усещане с първите два. Трета строфа, първи стих - "настана есен" не звучи добре; трети стих - опитай да замениш петсричната "незабравимо" с трисрична - ритъмът ще спечели. Освен това твоят вариант на завършек е доста по-добър от предложения ти от друг. Продължавай.
Искам и аз да изкажа непрофесионално мнение по въпроса.
"Отправна точка" на мене ми звучи по-скоро научно-географско, отколкото поетично.
"Незабравимо" след като има повече срички от необходимото, означава, че може да се замести с "горещо" например, но не съм сигурна, че би звучало добре.
И за капак, ще ви покажа колко не хем не мога, хем се пробвам там, където не ми е мястото. Имам предвид евентуална редакция на 3-тия и 4-тия стих от първата строфа. (И не се смейте много!).
Дойдоха пак напролет щъркели.
Докоснаха с крилете си луната.
Кръжаха бавно те над къщите
под хиляди звезди във небесата.