Ще се науча да съм кротка и смирена,в дома предутринен да те очаквам. Роса ,напита в лунното на шепота ,очите ми са - и не плача. Ще се науча в нямото на устните свенливо неизречено "обичам те" да приютя, и сладкото на чувствата с дъха си да приспивам по гърдите ти. И много пъти в мене да те пусна - дълбоко до душата, вместо вятър. Навярно... ще се науча. Ала нощем дивото на рамото ми голо ще поляга, и ще пришивам кръпките в крилете, и пътя непроходен ще ме вика... под камък скрита самодивска риза и нестинарско парване в нозете. Ще се науча... ала ти пази ме. Повикат ли ме в тъмното звездите, след вятъра неверник ще избягам.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви