Това са море и звезди.
Но ми стига само
червения – изгрев – на пурпура.
Имал съм много съдби,
преди – да открия – простора му.
Как съм щастлив
и признателен –
намерих прегръдките
алени.
От обич съм вече – красив,
а душата ми – бяла.
Имам воля да бъда
със любов
във живот
без предели.
Така е топло. Тишината
червено – се стели –
аз – море – и земя – и трептение –
всъщност – съм с
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви