Хигиена на чувствата
Образът на приятеля човек си изгражда още, когато е в най-ранна възраст. И оттогава аз съм бил с представите, че приятел е човек, който е готов да направи всичко за теб, нали "приятел в нужда се познава". Поне такава представа се опитва да ни създаде всичко наоколо. Приятелят е този, който ще стои до теб, когато ти е най-трудно, когато имаш най-голяма нужда от някого. И този, до когото ти ще бъдеш, когато той е в труден момент.
Това е абсурдно и егоистично. И обидно дори за хората, които ще определиш като "приятели". Самото определяне, или категоризиране на някого е безсмислено.
Защо трябва да аз да "имам нужда" от някого, за да го нарека приятел? И защо трябва да категоризирам някого според нуждите си? Ами, тогава нека думата бъде "нужник".
От известно време изпитвам остра необходимост да не чувствам хората около себе си като "нужници" и не искам да бъда "нужник". (за второто повече не ме е грижа, защото всеки е отговорен на първо време за себе си.)
И сигурно изглежда трудно, макар че никак не е, да не искаш хората около теб да очакват нещо от теб, както и да можеш да не очакваш нищо от никого.
Да осъзнаеш, че си същото лайно на моменти, както би определил някого (ако не си се лишил от това да "определяш"), който не е "оправдал очакванията" ти или те е разочаровал. И че в същото време не си, защото не те е грижа за това кой какви очаквания има към теб, когато ти самият нямаш такива нито към себе си, нито към хората наоколо.
Да се лишиш от това да определяш както себе си, така и другите.
Не да си търсиш евтини извинения за постъпките си. Човек винаги е отговорен за деиствията си.
Хората, които са ми най-ценни, приемам безусловно и те умеят да ме приемат безусловно.
От тях не очаквам нищо и затова винаги съм изненадан приятно, когато се окаже, че са до мен.
Поздрав:
Това е абсурдно и егоистично. И обидно дори за хората, които ще определиш като "приятели". Самото определяне, или категоризиране на някого е безсмислено.
Защо трябва да аз да "имам нужда" от някого, за да го нарека приятел? И защо трябва да категоризирам някого според нуждите си? Ами, тогава нека думата бъде "нужник".
От известно време изпитвам остра необходимост да не чувствам хората около себе си като "нужници" и не искам да бъда "нужник". (за второто повече не ме е грижа, защото всеки е отговорен на първо време за себе си.)
И сигурно изглежда трудно, макар че никак не е, да не искаш хората около теб да очакват нещо от теб, както и да можеш да не очакваш нищо от никого.
Да осъзнаеш, че си същото лайно на моменти, както би определил някого (ако не си се лишил от това да "определяш"), който не е "оправдал очакванията" ти или те е разочаровал. И че в същото време не си, защото не те е грижа за това кой какви очаквания има към теб, когато ти самият нямаш такива нито към себе си, нито към хората наоколо.
Да се лишиш от това да определяш както себе си, така и другите.
Не да си търсиш евтини извинения за постъпките си. Човек винаги е отговорен за деиствията си.
Хората, които са ми най-ценни, приемам безусловно и те умеят да ме приемат безусловно.
От тях не очаквам нищо и затова винаги съм изненадан приятно, когато се окаже, че са до мен.
Поздрав:
Също така съм се чувствал най-изтощен, когато някой постоянно очаква нещо от мен и ми се сърди, ако не стане така, както той си е решил.
Та, защо да се самоизцеждаме, когато нещата биха могли да са по малко по-друг начин, ако се погледнат от различна перспектива?
и ако някой не го оцени, то си е за него:)))
А поздравчето си го бива!
Аз много често съм правила грешката да очаквам твърде много от другите и после да се разочаровам от тях. А истината е, че само онези, които са успели да изкореният у себе си този начин на мислене - свързан според мен основно с чувство за собственост - са наистина свободни.