ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС
1. Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз,когато съм до теб. 2. Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче. 3. Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце. 4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти. 5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой 6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея 7. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят. 8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него.. 9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си. 10. Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило. 11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората. 12. Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти. 13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.
"Гора без вълци не бива!"
е Сто години самота, дават му Нобел за нея даже. Мене ме кефи и Няма кой да пише на полковника и Любов по време на холера.
И никога не пийте бира след третия облак!
Препоръчам ти "Сто години самота". За нея Маркес получава Нобелова награда през 1982. Също и "Есента на партиарха" В момента колумбийския писател е болен от рак, и е написал прощално писмо, което беше разпространено преди време.