BgLOG.net 15.01.2008 valiordanov 517 прочитания

ХРАМ

Пари да ми откраднат - ще простя.
Хляб да ми поискат - ще им дам.
Но наранят ли моята душа -
свещения за тялото ми храм,
ще засвистят отровните стрели,
които да я пазят в мене нося.
Вулкан ще срути всичките стени
и лава ще изгаря без въпроси.
Не ще пестя омразата си аз.
Да мразя всъщност даже не умея.
Душата ми остане ли без глас,
то значи няма смисъл да живея.
Душата ми пътека е към Бог.
Душата ми е святост и начало.
Към нея мога аз да съм суров,
нали е само мое огледало?!
Знам! Тялото ще се превърне в пръст,
цветя от него могат да поникнат.
Но моята душа е моят кръст,
като Христос към нея съм привикнал.
От тялото си , мога да ви дам.
Душата хищно никой да не гледа,
че ценността на всеки Божи храм
се брани само с кръв и до победа.



Категории

Реклама

Коментари

plankov
plankov преди 18 години и 3 месеца
Не разбирам от поезия, гласувам със за, но бих променил някои неша :(
valiordanov
valiordanov преди 18 години и 3 месеца
Ето затова сме различни... Всеки има собствено виждане...Просто напиши както ти диктува сърцето , а не критика в теб....
Kopriva
Kopriva преди 18 години и 3 месеца
 Какво има да и разбираш на поезията?Тя се чуства.
 Онзи,който умее така да пише има дарба,която не се учи.
 Щом си писал плюс,значи написанато е докоснало частица в теб.
IstinataPobejdava
IstinataPobejdava преди 18 години и 3 месеца
  Силен дух и страст прозират иззад думите. Пишеш хубаво.  Поздравления! :)