Фрагмент

Когато слънцето погълна хоризонта,
от липсата небето прокърви.
Сякаш Бог сам себе си замоли
с червените си огнени очи...

Зашепнаха с вълнение листата,
разнасяйки мълвата изведнъж,
която им донесе с полъх вятърът,
за предстоящо преваляване на дъжд.

Нощното небе се начумери,
червеното със облаците скри.
Започна гръмотевично треперене,
стрелба със сини огнени стрели...

И заваля. Потекоха сълзите.
Молитвата ли Бога натъжи?
Земята като майка ги попиваше
и с тяхна помощ плодове роди...