Училище

Последен път обръщаме назад
своя взор към училищната стая
отправени напред към свойте мечти.
Ний може би тъй скоро ще забравим
прекараните тука дни.
Пристъпваме напред към бъдещето
неуверени,със страх в очите
с болка че отидоха си дните
когато бяхме волни и безгрижни
от виното на младостта опианени 
от целите и любовта си окрилени
С сълзи в очите затваряме вратата
на детството и дните без проблеми
за да забравим завинаги играта
и прекараните дни засмени
Но нека не забравим едно
че спомените вечно ще живеят
и когато стане ни студено
сърцето ни ще сгреят