Сутрин в провинциален град

Тази сутрин трябваше да стана в 5.30 и да ида до работата си. Отдавна не ми се беше случвало да се разхождам толкова рано из града. Усещането беше доста интересно, колебая се как да го опиша ...

Може би, свежест! Прекрасна утрин, разсъних се още с излизането от къщи. Едно такова приятно прохладно, пусто, утринно време. Избрах по-дългия път през градската градина покрай Дунава. По някое време усещането ме завладя до такава степен, исках да му се засладя още, та приседнах на една пейка и бях толкова близо до това, което се нарича медитация.

Е, да, но след не знам колко време, 10-20 минути, звъни мобилния "Къде си, чакаме те ..."

Въпреки грубото прекъсване, се чуствам изцяло зареден с положителна енергия и за този напрегнат ден. Дори и не ми се пуши толкова :)