Стоя на попрището жизнено в средата

* * *

Стоя на попрището жизнено в средата

и малко по-нататък

загърбих пътища много,

но често се питам трябва ли да се връщам

по тях отново,

а пред мен към есента ми пътечка скромна

води.

И вървя по нея сред тълпата самотен,

неразбран,

по своя път не начертан.

Мислех си,че с рози бе постлан,но късно аз

разбрах ,че всяко нещо красиво,

понякога е и бодливо.

А дните сиви минават като влак без жал

покрай малка гара и ти разбираш,

че от живота много малко си видял.